В краткосрочна перспектива ще се запази тенденцията за поскъпване на батериите за електромобили, защото в основата ѝ стои поскъпването на лития и другите редкоземни метали, които се използват. Въпреки индикациите за ребалансиране на пазара догодина, цените поне краткосрочно ще останат в сегашния диапазон. Това каза Йонко Чуклев, зам.-предедател на УС на Професионална асоациация по роботика и автоматизация (PARA), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира пазара на метали, необходими за Зеления преход и предизвикателствата в него.
"За бързо обръщане на тенденцията не можем да говорим. Ако видим спад на цените на лития до нивата от 2020, което звучи свръхоптимистично, тогава можем да очакваме краткосрочни подобрения".
Когато се говори за това, че от седем години насам имаме поскъпване на батериите за електромобили, доста анализатори отбелязаха, че това заплашва т.нар. Зелен преход, обясни гостът. Без да имаме съпътстващия добив на метали, без да имаме съпътстващите рециклиращи мощности, е на практика невъзможно да бъде изпълнен Зеления преход.
Причините глобалните инвестиции в нови добивни проекти за метали като мед, литий, никел, кобалт, необходими за Зеления преход, още да не могат да настигнат огромното търсене на пазара, са три. „Първата е ESG. Знаем какви са проблемите, които имаха инвеститорите с вложенията в минни и добивни активи".
"На второ място и самите производители подцениха въпроса. Ако искаме да имаме нулеви транспортни емисии, ще ни трябват 2 млрд. автомобила глобално. Незнам дали производителите са си направили сметката колко кобалт, никел, литий, мед, манган са необходими за това. И на трето място - държавната политика. Западът закъснява с тези инвестиции и осъмнахме в свят, в който страна като Китай контролира голяма част от преработката и добива на такъв тип метали“.
Възможностите за бързо разработване на нов добивен капацитет са доста ограничени, подчерта Чуклев. "В последно време геополитиката в този бранш е феноменална", добави той. По думите му правителствата искат бързи решения, но реалната динамика в индустрията е такава, че много трудно може да излезе нов капацитет на пазара. Това важи особено за минния капацитет, където средният срок за разработка на една мина е 8 години.
Рециклирането е вариантът, на който залага Западният свят и повечето компании, но в момента това, което може да се получи от рециклиращите мощности е предвидимо и не покрива в дългосрочен план необходимите количества.
Саудитска Арабия има амбиции да се превърне в лидер на производството на суровини, необходими за Зеления преход, но тяхното лидерство ще зависи от две неща - доколко могат да изградят мощности за преработка (а държавните стимули там не са проблем, ако са насочени правилно) и научно-развойната дейност, обясни експертът. "До каква степен ще могат да интегрират преработка и наука към едно - това ще е определящо дали ще могат да бъдат лидер в тази сфера".
За персперкитите пред държавите в Африка гостът коментира, че „изцяло зависи от политиката на правителствата“. Той каза, че "донякъде България и част от африканските държави имат един и същи проблем - изнасят предимно суровини, а не преработени материали" и винаги се повдига въпросът преработката да става на място и да изнасяме готов продукт. Чуклев обаче добави, че "няма сериозни ходове", които да се предприемат в тази посока и към момента "много по-вероятно е Африка да си остане износител на суровини", защото промяната изисква кадри и целенасочена дългогодишна политика.
За изгледите пред създаването на т.нар. „ОПЕК при лития“ гостът каза, че „стига да нямат проблемите на реалния ОПЕК през 70-те години, такъв ще се формира“, но „това е лесният вариант. Трудният е да се работи за създаване на продукт с добавена стойност“.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.