Интересно е на базата на какъв анализ предходното правителство на България взе решението да поеме ангажимента да намали с 40% въглеродните емисии, след като комисията по енергиен преход към Министерския съвет все още няма окончателно решение кой е най-удачният вариант за страната ни, коментира Кристина Лазарова, съосновател на Brown to Green и председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол”, в предаването „В развитие” с водещ Петко Трухчев.
Комисията по енергиен преход в момента разглежда различните варианти какво би се случило, ако определени мощности бъдат изключени, но все още не е излязла със становище.
Парадоксално е, че нашата страна е взела решение, което вече официално е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, а комисията за енергиен преход, която разглежда вариантите какво би се случило, ако се изключат определени мощности, все още не е представила окончателното си решение.
„Това е абсурд, който лежи на липсата на анализ”, изтъкна събеседникът.
България пое като ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост да намали емисиите до 2026 година с 40% спрямо 2019 година. По думите на Лазарова годината, която се взима за сравняване на стойностите, е изключително нерелевантна.
Според данните днес, в текущо време, ако АЕЦ „Козлодуй” произвежда 32-33% от електроенергията в България, доста по-голям процент - даже до 50%, произвеждат топлоелектрическите централи, които основно са на въглища. Може да се направи сметка ако тези 50% се намалят с 40% - какъвто е ангажиментът, поет от България, за да се види какво ще остане.
„Трябва да се фокусираме върху това дали нашата държава иска и в този сектор да направи така, че да започнем да внасяме, а не да изнасяме. В момента сме в изключително добра позиция от гледна точка на производство както за самите нужди на нашата държава, така и като производство за износ”.
Според Лазарова поетият ангажимент за намаляване с 40% на въглеродните емисии не може да бъда изпълнен без спиране на работата на въглищните централи.
„Трябва да има анализ, който да бъде приет на национално ниво и да казва ако тези мощности се изведат в определена година, то с какво биха се заместили като базова мощност. Защото ако изключим два гигавата базова мощност и ги заменим с два гигавата възобновяема, това не е релевантно”.
По думите на Лазарова устойчивостта в бъдеще може да бъде направена от микс горива между природен газ, водород, възобновяема енергия и съхранение.
„Факт е, че както водородът, така и съхранението на енергия в батерии в момента е изключително скъпо. Но производството на възобновяема енергия преди 10 години също беше скъпо, така че може би това ще е пътят за водорода и съхранението на енергията”.
Зелената сделка не е остаряла като философия, даже е с много по-голяма сила на дневен ред, но трябва да бъде преосмислена, за да не ощетява никого, каза още събеседникът.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.