Ниво на инфлация в еврозоната от 1,3% през 2023 година е напълно възможно. Някъде от март ще има драстична промяна в тона на централните банкери в посока намаляване на лихвените проценти. Българските и румънските държавни облигации в момента са благоприятни за инвестиции, а инструментите с фиксирана доходност ще имат една от най-добрите в последните десетилетия възвръщаемост. Това каза Николай Стойков, управляващ директор на Alaric Securities, в предаването „В развитие” с водещ Вероника Денизова.
Ударното увеличение на лихвените проценти в Съединените щати влияе негативно върху финансовите пазари. На този етап има леко забавяне на инфлацията, но влиянието, което има вдигането на лихвите върху финансовите пазари, е може би стократно по-голямо. Достигнали сме нива на финансовите пазари, които са доста консервативни колко дълго може да продължи тази инфлация, а очакванията на пазарните анализатори са прекалено негативни, че това ще бъде трудна и дълга битка.
„Според мен това не е точно така или поне има други възможности”, каза Стойков.
По думите на събеседника историческата статистика показва, че прогноза за инфлацията за следващата година може да се направи въз основа на паричната маса в обращение в края на предходната година.
„Тази статистика предвижда инфлацията, която видяхме през 2021 и 2022 г., а това, което прогнозира за следващата година е, че инфлацията ще бъде по-близо до 1,3%”.
Според този модел, който е базиран на исторически данни, Фед е направил грешка, когато е сметнал през 2021 година, че инфлацията е транзитна. Инфлацията не е била транзитна и Фед може би е бил оправдан да направи по-голяма ликвидност през 2020г., но тази ликвидност е продължила прекалено дълго.
Тази инфлация от 1,3% догодина ще означава невероятно парти за пазарите. Инструментите с фиксирана доходност ще имат една от най-добрите в последните десетилетия възвръщаемост. Пазарите на суровините ще се стабилизират, а икономиката в световен мащаб ще регистрира неимоверен растеж.
Що се отнася до инфлацията в еврозоната събеседникът посочи, че тя зависи от това как ще се развие конфликтът в Украйна.
„Бих казал, че базирайки се на статистическия модел и на това, че инфлацията в САЩ обикновено е по-голяма от тази в Европа, ниво на инфлация в еврозоната от 1,3% е възможно”.
Събеседникът прогнозира, че когато видим наченки на наистина забавяща се инфлация и дори дефлация в някои от месеците, ще има драстична промяна в тона на централните банкери в посока намаляване на лихвените проценти, някъде от март 2023 година.
Попитан дали българските и румънските държавни облигации ще се окажат благоприятни за инвестиции, събеседникът каза, че нивата им са невероятни.
„Нивата, особено на румънските ценни книжа, са бих казал „извънземни”.
Доходността, която виждаме особено за по-дългосрочните, наближава 7%, за някои от тях е над тези нива. Това е невероятна възможност за покупка.
Възможността за покупка за български държавни ценни книжа е дори по-добра, просто доходността не е чак толкова голяма.
„Рядко се случват такива момента и обикновено не продължават дълго време, може би месец-два”.
Разговорът не е предпоставка за вземане на инвестиционно решение.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.