Прекомерните очаквания на пазарите за сигнал за обрат в политиката на Федералния резерв за вдигане на лихвите бяха тотално прекършени. Джером Пауъл заяви, че целта на банката е да се бори с инфлацията, независимо какво ще струва това, и прогнозите за горната граница на лихвения процент вече достигат до 5%-5.25%. Тази седмица и Фед и банката на Англия (АЦБ) повишиха основната лихва със 75 базисни пункта, като АЦБ може би първа ще спре увеличенията. Това каза Иво Благоев, изп. директор на "Астра Асет Мениджмънт", в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
"Време е Федералният резерв да се успокои, защото трябва да се даде време за заработи изключително агресивното повишаване на лихвените проценти - само преди година лихвите бяха на нула... Нека оставим малко време да се абсорбират тези лихвени проценти от реалната икономика - колко ще се забави и как ще реагира."
Повишените лихви ще ударят най-много големите корпорации и финансовите институции, които разчитат на кредитен капитал. В резултат те ще трябва да намалят своята активност и това няма да има ефект върху основния източник на инфлация - огромната разлика между търсене и предлагане, която бе създадена по време на пандемията от Covid и спирането на световната икономика, и допълнително засилена от големите количества свободни пари, каза Благоев.
Федералният резерв е наясно с тези проблеми, но е принуден да действа толкова бързо заради политическата обстановка в САЩ и нуждата да се покаже решимост в подкрепа на администрацията преди междинните избори за Конгрес следващата седмица.
Много е вероятно пазарът в САЩ да е достигнал дъното си за годината преди месец и вече не е толкова уязвим както през лятото. В краткосрочен план може да се очаква стабилизиране, а голяма част от пазара очаква след вдигането на лихвите през декември, Фед да забави темпа на повишения и да изчака реакцията на облигациите, каза Благоев.
"Посоката ще дойде от облигациите - ако те останат спокойни и доходността на 10-годишните облигации се консолидира около 4%, това ще е добър сигнал за дългосрочната инфлация."
Централната банка на Англия за разлика от Фед смята, че трябва да се действа по-бързо, но за по-кратко време, и вероятно първа ще спре вдигането на лихвите. Британската икономика все още не може да се нормализира след Брекзит и пострада допълнително от политическата криза с краткото управление на Лиз Тръс. Паундът поевтиня драстично последните няколко месеца като се възстанови след оставката на Тръс и действията на централната банка на дълговия пазар, коментира Благоев.
"Доларът блести не само срещу паунда, но и срещу цялата кошница от валути, което е съвсем нормално предвид сериозния лихвен диференциал... Към края на годината може да видим силно обратно движение, защото дисбалансите, които се създават, обикновено се коригират."
Централните банки подценяват наближаващата рецесия, а и все още не са започнали да свиват значително своите баланси, коментира Благоев.
"Ако изтеглят по-бързо ликвидността, няма как финансовите пазари да издържат. Когато няма ликвидност, цените ще започнат рязко да падат. Проблемът с рецесията е когато капиталовите пазари престанат да функционират - когато те се сринат, автоматично ще пренесат върху реалната икономика психологически този срив."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.