Старите мебели в България доскоро отиваха или за депониране, или в печките за горене, което беше изключително лош сценарий. За съжаление, този сценарий ще продължи и през тази зима, защото енергийните ресурси поскъпнаха и хората ще търсят всякакви средства за отопление. Ние депонираме около 63% от битовия си отпадък, а в някои страни са стигнали до 10% депониране. Всичко, което може да се рециклира, трябва да отиде за рециклиране, а не за депониране или изгаряне. Това каза проф. Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, в рубриката Made in Green на предаването "В развитие" с водещ Роселина Петкова.
За щастие в последните години се забелязва тенденция за реално рециклиране на материалите в част от мебелите.
Една от българските компании – Кроношпан, създаде такава технология, която може да рециклира всички дървесни отпадъци и даже има сепаратор за отделяне на металните и други части, които не влизат в производството. След това тези суровини реално - заедно с дървесината, която идва от строителните отпадъци, влизат отново в производство на плочи от дървесни частици.
„Това е каскадно използване на суровина, която вече е отишла за рециклиране”.
Работа на общините е да се направят места, където хората да занесат старите си мебели. Тук и в нормативната база, и в законовата уредба има още какво да се желае. Наредбата на Столична община за оползотворяване на отпадъци, например, не третира по никакъв начин мебелите.
Предвид пътя към кръгова икономика на Европейския съюз трябва първо да помислим за повторното използване и поправката на мебелите преди да се стигне до рециклиране.
„Ние като браншова камара застъпваме тезата, че трябва да има правила, които да са еднакви и ясни за следване от всички в Европейския съюз, за да заработи системата”.
Що се отнася до рециклирането на матраците Диана Харлова - оперативен директор на ТЕД Бед, посочи, че все още сме в зората на този процес. В България не се рециклират матраци по начин, който да щади природата ни, изтъкна събеседникът.
„Очаква се в следващите две-три години проблемът да стане сериозен предвид нарастващото ползване на матраци в България”.
Статистиката показва, че в Западна Европа матраците се сменят на всеки 6 до 8 години, докато в България тази тенденция е 10 и над 10 години предимно по икономически причини. От хигиенна гледна точка матраците трябва да се подменят и животът им не може да бъде прекалено дълъг. Но това, което можем да направим, е да създаваме матраци, които да са удобни за рециклиране и да се използват теххнологии, които да заместят по-трудно разградимите материали.
Рециклирането на матраци в Европа има добри практики. В Нидерландия успях да видя във фабриката за рециклиране на матраци как в четири бази се рециклират близо един милион матраци на година. Държавата също осигурява подкрепа, като за всеки един матрак компанията получава 8 евро. Оказва се и логистична помощ матраците да достигат до цеховете за рециклиране, разказа Харлова и допълни, че има такъв завод за рециклиране на матраци и във Франция.
Оборудването в един завод за рециклиране е на стойност около 2 милиона евро. Като прибавим и сградния фонд - една такава инвестиция би била между 3-3,5 милиона евро.
От кои страни в Европа може да почерпим опит относно третирането на старите мебели и как можем да го приложим у нас?
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.