Голямата волатилност на цените и неизвестните пред световните пазари са най-наболелите предизвикателства пред земеделието в глобален мащаб. Ще трябва да се възприемат нови модели заради новите реалности в климата и политиката, а икономическите и екологичните цели в сектора ще останат в остър конфликт. Това коментираха доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, и ас. Веселин Кръстев – от Отдел „Икономика и управление на земеделието, храните и аграрната политика“ в Института по аграрна икономика", в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Изследователите не могат да се обединят накъде върви земеделието, каза Иванов, в коментар за започналата в София IX Международна научна конференция "Аграрна икономика - в подкрепа на земеделието".

Прогноза на учени от Университета в Мисури казва, че "2022 г. ще е пикова и оттук насетне следва успокоение на пазарите, както по отношение на цените, така и другите турбуленции от последните месеци. Други мнения казват, че до голяма степен земеделието става все повече и повече повлияно от макроикономиката, публичните финанси, какво се случва в икономиката като цяло - земеделието се превръща като следствие и изразител на по-дълбочинните процеси в икономиката", каза Иванов.

Успокоението на енергийните пазари през следващите години може да се предаде и в земеделието, тъй като енергийните цени са едни от генераторите за цените в сектора, каза Иванов.

Тенденцията в България следва световната, като секторът тук печели от специализацията си в зърно-маслодайни култури. "50% от нашето земеделие се дължи и идва от зърно-маслодайни култури, които в момента са в апогей на своето пазарно представяне като цени и търсене."

Зелените цели, първите от които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., за момента остават на заден план, но ще трябва да им се обръща все повече внимание заради поетите ангажименти от ЕС за устойчивост, намаляване на употребата на торове, пестициди, увеличаване на биопроизводството, каза Иванов.

"Светът се опитва да спре тази спирала на консуматорското общество, доминиращо през последните 60-70 години, към преминаване от количество към консумация на по-качествени, по-здравословни храни, с по-малки излишъци и по-малко похабяване. Това са основите, върху които ще се развива земеделието."

Икономическите и екологичните цели пред земеделието ще продължат да бъдат в остър конфликт заради необходимото намаляване на въглеродните емисии при запазване на продоволствената сигурност в Европа, коментира Кръстев. Това трябва да доведе до по-оптимално управление на ресурсите и смекчаване на икономическия растеж и цени за сметка на екологичните цели.

Производителността продължава да се увеличава в големите стопанства, но това става за сметка на екологичния отпечатък. По-малките стопанства ще могат по-лесно да намерят баланса между печалба и екология, защото са по-независими от субективни фактори, добави Кръстев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.