Условията за пазара на дълг се влошиха допълнително само за седмица, като това пролича от поредния аукцион на БНБ за дълг за 200 млн. лв. миналата седмица. Пазарът на дълг се затяга доста бързо и доста сериозно. Макар че няма да видим твърде много решения на централни банки през следващата седмица, тя е богата на макроикономически данни. Това каза Бойчо Попов, главен редактор на Investor.bg, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
"Очевидно прозорецът, в който България може да поеме нов дълг, е много кратък и ако ще емитираме или ще преотваряме облигации, трябва да го правим много бързо, преди още повече да се се влошили условията".
Само за седмица станахме свидетели на влошаване на постигнатата доходност за 4-годишните облигации за 200 млн. лв. с падеж през 2026 година, които бяха емитирани в понеделник, достигна 4,47%, само седмица по-рано доходността беше малко над 4%. Тогава беше продадено малко повече от половината от предвиденото количество, което всъщност означава, че ако държавата тогава беше продала по-голямо количество, а не само половината, може би сме щели да вземем този дълг на по-изгодни условия.
Българският износ продължава да нараства с рекордно висок темп. Част от тази по-висока стойност може би се дължи и на по-високата инфлация. Стойността на продадените зад граница български стоки от началото на годината до края на август включително възлиза на 62,2 млрд. лв., което е със забележителните 41% повече от миналата година.
През август еврозоната отбелязва най-големия си търговски дефицит от 2015 година, когато еврозоната се разшири до 19 страни. През август тази година дефицитът на еврозоната спрямо останалата част на света се равнявал на 51 млрд. евро. Увеличението е значително и спрямо юли, когато показателят отбеляза на рекордна стойност от 34 млрд. евро. Това е десетият пореден месец, в който търговският баланс остава на червено и по всичко личи, че тази тенденция ще продължи.
Имахме доста данни и от Германия, включително и с новия икономически пакет, но официалните прогнозите за икономиката на страната на Федералната република не са особено розови, защото се очаква през последното тримесечие на тази година и в началото на следващата, германската икономика да се свие и съответно да се стигне до рецесия. Правителството прогнозира ръст на икономиката за тази година от 1,4%, а за следващата година 2,3%. Беше обявен и един много мащабен икономически план, пакет на стойност около 200 млрд. евро за справяне с енергийната криза през студените месеци. Той трябва да подкрепи индустрията, но и частните потребители. Освен с внушителния си размер, той попадна в заглавията на медиите с това, че не беше предварително съгласуван с останалите европейски държави. Затова беше посрещнат с доста критики, след като Берлин не подкрепи тавана на цените на газа.
Правителствената криза във Великобритания се задълбочава още повече. Най-новото се случи през уикенда, след като министър-председателят уволни своя министър на финансите и го замени с Джереми Хънт. Тя заяви, че ще оттегли частично наскоро обявените данъчни облекчения. Според нея тя трябва да действа сега, за да убеди пазарите в своята фискална дисциплина и затова корпоративният данък трябва да бъде увеличен, както беше планирано от предишното правителство на Борис Джонсън. Според медийни съобщения, обаче, Тръс е подложена на много силен натиск вътре в самата партия и торите обмислят да я сменят. След този пореден обрат паундът и държавните облигации отново се смъкват надолу, защото инвеститорите остават неубедени, че неподплатената с данъчни приходи финансова програма ще може да бъде осъществена и в крайна сметка да доведе до икономически ръст на Великобритания. Последният редакционен коментар на Bloomberg бе озаглавен "Лиз Тръс остава премиер, но отдавна загуби властта".
През тази седмица
Политиката на централните банки отново ще оказва силно влияние, защото още има много изказвания. Още днес очакваме заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос да говори в ранните следобедни часове. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн ще направи коментар, последван и от изказване на Йоахим Нагел от Германската централна банка, който направи изявление и през уикенда.
Утре ще насочим вниманието си към Азия, защото ще бъдат публикувани данни за ръста на китайската икономика през третото тримесечие, както и за продажбите на дребно, промишленото производство и безработицата в Китай.
Във вторник Германският икономически институт ще публикува своя индекс на икономическите нагласи, а по-късно ще стане ясно дали се свива промишленото производство в САЩ през септември.
В сряда ще имаме данни за ръста на инфлацията в еврозоната, Великобритани и Канада. Ще погледнем и към Русия, не само заради войната, а и за да видим дали се ускоряват производствените цени там.
В четвъртък ще има изказване на председателят на Федералния резерв в Сейнт Луис - Джеймс Булард. Ще имаме и данни за търговския баланс в Япония. Централната банка на Китай ще вземе решение за лихвените си проценти. В САЩ се очакват традиционните данни за пазара на труда.
В последния работен ден от седмицата ще стане ясно дали се е ускорил ръстът на производствените цени в Южна Корея, дали се е подобрил търговският баланс на Нова Зеландия и дали инфлацията в Япония отново се е ускорила. Във Великобритания ще има данни за продажбите на дребно за миналия месец, такива ще бъдат публикувани и за Канада.
Какви са реакциите на втория удар срещу Киев на Русия? Какви са последните новини около спекулациите за т.нар. "българска следа" във взрива на кримския мост? Как ЕС застана зад България в тази връзка? Какви са "странните анонси" от страна на руския президент по отношение на подготвяния ценови таван на газа на икономически форум в Москва? Как темата за гостите на учредителното събрание на 48-мото Народно събрание в България създаде напрежение още преди началото на работата на новите депутати?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.