Обещанията за увеличения на минималната работна заплата и пенсиите от политическите партии по време на предизборната кампания са увеличили притесненията за инфлацията сред населението. При фирмите също се наблюдава подобна "вградена инфлация" с увеличаването на запасите от предимно вносни суровини и липса на инвестиции. По-консерватитен бюджет, рецесионните очаквания и прогнозите за по-слаб икономически растеж може да охладят инфлационните очаквания. Това коментира гл. ас. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Център "Работодателски интереси" при Българската стопанска камара, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
"Пикът на инфлацията (в еврозоната) ще бъде достигнат в края на третото тримесечие, но няма да надхвърли 15%, а ще започне да се забавя заради вече почти настъпващата рецесия в еврозоната и САЩ. Причините са високото количество дълг, като при някои държави обслужването на лихвите по техния дълг надхвърля икономическия им растеж. България е интегрирана много тясно с еврозоната като синхронизация на бизнес цикъла... и това действа като рецесионен натиск, който охлажда инфлацията... Потребителските очаквания (за инфлацията) също се влияят от очакванията за рецесия и в края на годината ще се охладят."
Последния доклад на Световната банка за България намали прогнозата за растеж на страната на 1.7% от 1.9% за 2023 г., което ще спомогне и за намаляване на потреблението, както и на бюджетните харчове, добави Ножаров.
Прогнозирането на основните стълбове за следващия бюджет - курса на щатския долар, цените на международните енергийни пазари и лихвения процент - ще бъде трудно, особено заради войната в Украйна и продължаващото въздействие на Covid, и трябва да доведе до консервативен бюджет със силно намалени популистки искания.
Приходите през 2023 г. ще бъдат много по-малко от разходите заради направените вече обещания за придобивки, което накара Министерството на финансите да коригира дефицита от 4.1% на 6.8% до почти 11 млрд. лв.
"Трябва да имаме неутрална фискална политика и силно рестриктивна парична политика", за да се балансират и неутрализират ефектите от инфлацията, каза Ножаров и добави, че трябва да се избягва актуализация на бюджета.
Потреблението на стоки за дълготрайна употреба на домакинствата не се увеличава, което е ефект на "вградената инфлация" - инфлационните очаквания на хората се захранват и все още нямат някаква котва. Тази тенденция е била засилена от различни обещания, направени по време на предизборната кампания, коментира Ножаров.
"При фирмите имаме видимост на намаление на инвестициите, но увеличение на запасите - отново вградена инфлация."
Черпейки от опита си от прекъснатите вериги на доставки по време на Covid, фирмите предпочитат да трупат запаси от вносни суровини, а не инвестират в нови технологии и оборудване, обясни Ножаров.
"Всичко зависи от дебатите по следващия бюджет - той може да бъде както котва за вградената инфлация на фирмите и гражданите, така и двигател на увеличение на инфлационните очаквания. Надявам се, популизмът да е умерен."
Част от влиянието върху инфлацията на паричната и фискалната политики ще се прояви в трето и четвърто тримесечие.
"БНБ вдигна основния лихвен процент от 1 октомври с 0.49%. Тепърва ще се проявява корекцията на пенсиите; през август влияеха различните данъчни диференциации, различните енергийни помощи за бизнеса, които доведоха до намаление и успокоение на цените. Доколкото има разлика в инфлационната динамика в България и ЕС, това е защото България закъснява с антиинфлационната си политика спрямо Европейската централна банка, която пък закъснява спрямо Федералния резерв на САЩ. Ние сме във валутен борд, донякъде имаме синхронизирано плаване на лева спрямо еврото, но вътрешните мерки са разнопосочни. От гледна точка на паричната политика, ние охлаждаме инфлацията; от гледна точна на фискалната политика - загряваме инфлацията. Отделно имаме екзогенното действие на политиката на ЕЦБ с постоянно повишение на лихвените проценти."
Затегнатият пазар на труда е един от дългосрочните проинфлационни фактори в България. "Движим се почти до теоретичния максимум на заетост, което притиска работодателите да увеличават все повече доходите", каза Ножаров, а държавата от своя страна увеличава доходите в публичния сектор - с 1.7 млрд. лв. само при последната актуализация.
"Ако изключим войната в Украйна, пандемията, свиващото се население ще доведе до удовлетворяване на техните претенции за нарастващо увеличаване на доходите, без значение какви има на изхода като брутна добавена стойност, БВП, производителност на труда. Така ще се получи дисбаланс между количеството пари в обращение и БВП, който реално ги обезпечава."
Развитите по време на пандемията навици за онлайн пазаруване от своя страна уплътняват харченето на пълната сума налични разполагаеми средства на потребителите, което макар да стимулира растежа, води и до ръст на инфлацията.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.