Банковата система, включително и централната банка, са тези, които трябва да ни дадат сигурност, да ни убедят нас, клиентите, че това, което сме вложили, ще бъде съхранено и съответно ще донесе своя доход. Преминахме през времето на нулеви лихвени проценти и обикновените граждани, вложители в системата не само не получаваха доходност за своите инвестиции в нея, но даже отбелязаха и загуби. Беше необходимо банките да обяснят за какво се случва това и да предложат алтернативи. Банките не направиха достатъчно, за да ограничат изтичането на ресурси от банковата система и вложенията им в недвижими имоти, което е на прага да постави възникването на имотен балон, тоест изграждането на жилища, които не се ползват, не носят доходност, а в същото време това са дългосрочни ангажименти, чиито финансови условия има вероятност да бъдат променяни във времето. Това са допълнителни рискове и за двете страни – и за банковата система, и за клиентите на банките, каза доц. д-р Елена Ставрова от Стопански факултет, ЮЗУ, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Доц. Ставрова коментира също Нобеловата награда за икономически науки, която бе присъдена на тримата американски икономисти Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибиг от Кралската шведска академия на науките в Стокхолм в понеделник.

Видни учени са работили върху проблеми, които човечеството преживява вече почти десетилетие и обект на изследванията им са банките – едни финансови институции, които концентрират интересите на цялото общество.  

Финансите са наука, която е твърде специфична и се различава от науките, които правят своите изследвания в лабораторна среда.

В областта на финансите не може такъв опит за изследване да бъде приложен към конкретна държава - защото става въпрос за динамиката на цяла финансова система, и съответно да се извадят изводи, които да са като закономерност във времето, обясни събеседникът.

Не случайно Нобеловата награда, която получи Бен Бернанке, е именно за изследване на Голямата депресия от 1929-30г., на която той посвещава много от своите трудове.

Приносът на другите двама – Филип Дибвиг и Дъглас Даймънд, не е по-малко значим от това, което е направил Бен Бернанке, защото явленията, които те изследват, са много свързани помежду си и фактите, които ползват като основание за своите изводи, са много свързани. Всички тези основания произтичат от особената роля, която играят банките за съвременното развитие на обществото.

Политиките на централните банки са обект на много изследвания, но фактът че те са работили във водещи учебни заведения в световната икономическа наука, а Бернанке като управител на Федералния резерв, им дават възможност да правят тези изводи.

„Техните изследвания са посветени на това да бъдат предотвратени следващите банкови кризи”.

Бен Бернанке работи за ролята на банките по времето на криза, а Дибвиг и Даймънд работят върху изграждането на мрежата за финансова сигурност и ролята на отделните нейни звена.

Концентрирайки толкова интереси, банките стават и опасни. Затова тук трябва да бъде подчертана ролята на публичните власти, чиито ангажимент е изграждането на тази мрежа за финансова сигурност, която да включва едновременно и публични институции, като Фондът за гарантиране на депозитите. Това ще даде възможност на гражданите, които са вложили своите средства в банкови институции, да бъдат сигурни, че дори и в условията на „банкова паника” депозитите им ще бъдат защитени до определено равнище. Разбира се, в този случай рискът е споделен.

Що се отнася до това какъв трябва да е балансът между регулациите и свободата, с която трябва да разполагат банките, събеседникът посочи, че съдържанието на термина „благоразумен надзор” концентрира в себе си именно тези възможности, които е необходимо да притежават надзорните и регулаторните органи по отношение ограничаване функциите на банките и размера на рисковете, които те поемат, но това в никакъв случай не трябва да ограничава тяхната възможност да имат своите приходи и да печелят.

Делегираният мониторинг ще даде възможност на  банките да наблюдават едновременно поведението на своите вложители и същевременно, създавайки база данни за своите клиенти, да дадат възможност за изграждането на кредитна история, която да позволи взаимно наблюдаване.

„Банките искат да печелят, вложителите искат средствата, които са поставили в банките да бъдат защитени на всяка цена и тук именно е ролята на държавата. Банковата сигурност е публично благо, което държавата трябва да осигури”.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.