Преговорите и дипломацията като механизъм за намаляване на напрежението в Европа излязоха на дневен ред на първата среща на Европейското политическо пространство в Прага с разговорите между Армения и Азербайджан. На съпътстващата неформална среща на лидерите на ЕС Полша е дала сигнал на Германия, че не трябва да диктува енергийната политика на блока, и докато няма особена информация за напредък по енергийния консенсус е бил даден сигнал за нуждата от съгласие и единство на ЕС на официалната среща след две седмици. Въглищата някога обединиха Европа, следващата крачка може да бъде заради газа, но все още не се знае дали това ще е крачка към обединение или разединение. Това коментира Юлиана Николова, директор на Портал Европа, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Появяват се все повече популистки и националистически течения в Европа, печелят се избори с такива лозунги - както в Италия. В Германия канцлерът Шолц като че ли поставя на първо място интересите на Германия и след това европейските - с желание да подобри падащия си имидж в страната - което Германия не е правила от много години. Меркел имаше този разумен подход да обмисли и първо да постави европейските интереси, а сега случаят не е такъв. Това засилва ролята на крилата - Унгария и Полша - приемането на общи решения ще бъде може би по-трудно и тези решения няма да бъдат толкова смели в полза на Европа като цяло, а ще бъдат по-внимателни, за да може да се постигне консенсус."

ЕС ще продължи да взима много добре информирани решения, каза Николова, тъй като "разумните гласове все пак остават мнозинство". Въпреки различията между страните, има и много обединяващи теми като борбата с руската пропаганда в случаи като прехвърлянето на вината от Кремъл за ролята на Москва в световната хранителна криза, която е била обсъждана на неформалния съвет на лидерите.

"Може би ще бъде забавено по-бързото развитие в европейския континент заради това по-бавно взимане на решения заради много различните представителства и мнения и засилването на популистите, но няма да се стигне до пагубни за Европа решения."

Освен разговорите между Армения и Азербайджан в присъствието на френския президент Еманюел Макрон, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и президента на Турция Реджеп Таийп Ердоган, новият форум е дал възможност за дискусии по други общоевропейски проекти като преговорите с Норвегия за повече газ за ЕС. Европейското политическо пространство едва ли ще се превърне в официална организация, а и самите лидери са изказали мнението, че подобни неформални срещи биха били по-ползотворни, каза Николова.

"Сърбия успя да покаже пренебрежение към Хърватия, не знаем как са се отнасяли България и Северна Македония, Турция успя да нападне Гърция, а Гърция успя да поиска Турция най-после да признае суверенитета на гръцките острови."

Русия и Беларус не присъстваха на форума заради войната в Украйна. Двете страни биха могли да бъдат поканени в бъдеще, когато станат приемливи за останалите, допусна Николова, тъй като целта му е да да обсъжда въпроси не само пред ЕС, но пред цяла Европа.

Участието на България, която бе представена от президента Румен Радев, е останало незабелязано от световните медии, отразяващи първата среща на Европейското политическо пространство, коментира Николова. Участието на Радев вместо служебния премиер е недопустимо и продължение на порочната практика от последните години, добави тя.

"Ако погледнем Конституцията, президентът Радев няма никакви функции или формално отношение към това, което се разисква както на европейския политически форум или на съвета. Той може да представлява държавата в международен план, ако правителството му възложи или по мандат от Народното събрание, но няма собствени компетенции в тази посока."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.