Изборите произведоха изключително фрагментиран парламент, в който част от важната законодателна дейност ще опира до чисто политически боричкания, довеждайки до забавяния на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Бъдещата структура на Народното събрание едва ли ще позволи то да работи по ефективен начин. Следващото управление ще трябва да работи в ситуация на нарастващи бюджетни разходи и висок дефицит и вероятно ще трябва да прибегне до дълговите пазари заради вече поети социални ангажименти и това ще има отражение върху влизането в еврозоната, за което страната трябва да е готова до една година. Това коментира Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика (ИИП), в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Не може да се очакват някакви сериозни политики в следващата година-две или повече. Бъдещото правителство ще трябва да погасява много кризи и да решава краткосрочни проблеми - няма да има време и стабилност за дългосрочни реформи. В краткосрочен план едва ли ще видим изпълнение на икономически политики чрез бюджетни интервенции - по-скоро ще ставаме свидетели на краткосрочно решаване на проблеми, изчакване на ситуацията и привидна стабилност за дългосрочни решения. Не можем да очакваме през следващите месеци сериозно целополагане, подплатено със сериозна финансова рамка. Очакванията са за решаване на проблемите на парче без сериозен поглед напред. В ситуация като тази е изключително трудно да гледаме с хоризонт две или четири години."

Основните икономически послания на партиите бяха ясни преди изборите - данъчната политика да остане без съществени промени, нужда от намаляване на административната тежест, а при десните партии - запазване на ролята на държавата като регулатор без намеса в икономиката. Не видяхме дебат по основни неща като членството на България в ОИСР, въпреки заявеното желание на страната за присъединяване, и свързаната с това тема за свободната конкуренция, каза Георгиев. По данни на ОИСР България има най-висок дял на обществени поръчки без реално проведен търг - в над 30% от случаите институции са сключвали директно договори с компании, като дори в Румъния този дял е двойно по-нисък.

"Коалициите ще бъдат доста подвижни и гъвкави и може да не работят - ще се забавят много законодателни инициативи и много реформи, които искаме да видим. Няма как да говорим за намаляване на административната тежест, подобряване на управлението на държавните предприятия, за членство в ОИСР и еврозоната, без да имаме работещ парламент."
 
В коментар за демографските проблеми и окончателните данни от последното преброяване на населението, които НСИ представи в понеделник, Георгиев каза, че водещите партии изглежда приемат демографската криза за даденост, върху която не могат да влияят. Темата не заема водещо място в програмите, освен при несистемните партии, които обвиняват членството на България в ЕС и НАТО за демографския срив и неуспешното икономическо развитие.

"Няма как да мислим за средносрочно и дългосрочно развитие, без да взимаме под внимание демографската картина и териториалните демографски дисбаланси. Концентрацията на населението в няколко големи града и дебалансираното териториално развитие може да бъде компенсирано чрез създаването на стимули за инвестиции в райони с по-ниска икономическа заетост, за което трябва да имаме инфраструктура."

Цяла Северна България остава изключително транспортно неразвита в сравнение с останалите региони въпреки големия фокус върху инфраструктурата през последните години и това възпрепятства инвестициите, каза Георгиев. България остава и без бърз достъп до съседните си държави, с което няма как да привлича стратегически инвеститори.

"Ще бъде интересно да видим как бъдещата конфигурация ще адресира дългосрочните проблеми и предизвикателства или те ще останат отново заключени в шкафчето за следващо правителство с по-голяма перспектива пред себе си."

Повече за икономиката след изборите може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.