Българската икономика ще премине през плитка и краткотрайна рецесия през следващата година. Това е голямата промяна в прогнозата ни спрямо тази, която имахме преди три месеца, когато очаквахме реален растеж на БВП от 2% през 2023 г. С новата ни прогноза правим ревизия надолу, като очакваме 0,5% ръст на икономиката догодина. Смятаме, че инфлацията ще остане много висока през 2023 година и ще превишава темпа на нарастване на доходите. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Смятаме, че българската икономика - по подобие на икономиките в Централна и Източна Европа, няма да може да избегне краткотрайна и плитка рецесия в края на тази и началото на следващата година. Основната причина за това е осъзнаването на факта, че шоковете, пред които е изправена европейската икономика – най-вече шоковете, свързани с предлагането на енергия, ще имат по-дълготраен ефект върху цените. Преди три месеца смятахме, че инфлацията постепенно ще започне да затихва в хода на 2023 г., докато сега смятаме, че инфлацията ще остане много висока догодина.

Основният шок за европейската икономика в момента идва от войната в Украйна и е свързан с енергетиката. От тази гледна точка по-засегнати от този шок са страните в Източна Европа, защото техните икономики в по-голяма степен са свързани с икономиката на Русия. Страните от Източна Европа по естествени причини са по-зависими от Русия като основен доставчик на първични енергоресурси и технологии за енергийните си сектори, отколкото страните в Западна Европа. Това е основната причина, поради която инфлацията в Източна Европа е по-висока, отколкото тази в Западна Европа.

„Инфлационният натиск ще идва не само от високите цени на енергията, но и от по-високите цени на храните, което ще се отрази на останалите цени в икономиката и с това те ще превърнат инфлацията във фактор, който по-дълго ще влияе върху случващото се в икономиката”.

Догодина очакваме средна инфлация на потребителските цени от 10,1%, което е значителна ревизия спрямо 7,8%, които очаквахме преди три месеца. Поради тази причина темповете, с които нарастват реалните доходи на домакинствата, ще бъдат отрицателни.

„Инфлацията ще превишава темпа на нарастване на доходите догодина”.

Очакванията на домакинствата се влошават и вероятно те ще станат по-предпазливи във връзка с покупките, които предприемат. Централните банки наваксват изоставането по отношение на лихвите, което означава, че ще имаме значително по-висока цена на кредита спрямо тази, която прогнозирахме преди три месеца, подчерта Павлов.

Според събеседника опасенията инфлацията да се окаже висока за продължителен период от време, с което да се разруши доверието в способността на централните банки да се справят с нея, ги е накарало сега те да действат много агресивно по отношение на покачване на лихвите.

По думите на Павлов бъдещият парламент в България няма да е в състояние да създаде стабилно управление на страната, което ще ни доведе най-вероятно до нови избори през следващата година. Това са лоши новини, защото в момент, в който икономиката се приближава до рецесия и кризата с издръжката на живота става все по-остра, страната ще бъде без стабилно управление. В случай, че парламентът не успее да състави стабилно мнозинство и стабилно правителството, страната ще остане без ясна посока на провежданата политика в много труден момент, подчерта гостът.

Според нас това, което предстои да видим, е правителство на експерти с много къс мандат и ограничен списък от задачи, върху които ще трябва да се фокусира. Основната задача ще бъде да се преведе българската икономика през този труден период, който предстои.

По отношение на структурните реформи много ясно се вижда забавяне по всички фронтове, а някои от тях са напълно спрели, посочи Павлов.

Според него България има привилегията да е част от тези много малко страни, които могат да си позволят оттук нататък допълнително фискално разхлабване заради силната си стартова позиция.

„Въпреки че преминаваме през продължителен период на шокове за икономиката, предизвикани от пандемията, а след това от войната, публичният дълг не е нараснал особено високо – все още е около 27%  от БВП. Вероятно в края на този цикъл ще стане около 30% от БВП и ще се стабилизира на това ниво”.

Друг е въпросът колко качествени са разходите, които прави правителството – в каква степен тези мерки, които правителството предприе през тази година за смекчаване на негативните ефекти от високата инфлация действително ще реализират целите си, изтъкна събеседникът.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.