Жалбите на български потребители за закъснели или отменени полети се увеличават. Това каза Соня Спасова - директор на Европейски потребителски център - България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Забелязва се значително увеличаване на жалбите за отменени, закъснели полети или проблеми с багаж - загубен или забавен. Според нашата статистика за последните три месеца на това лято са жалбите са нараснали с около 60% в сравнение със същия период на миналата година. Освен стачките и недостатъчния персонал, като основна причина за това Спасова посочи и повишения брой на пътуванията след ограниченията на пандемията. 

Точна статистика за това какъв е процентът на жалбите, които завършват с решение в полза на потребителя, не може да бъде дадена, защото в центъра се обработват не само такива, свързани с авиотранспорта, каза събеседничката. Общата статистика обаче показва, че положителният край на оплакванията, постигнати на база доброволни преговори с всички търговци, не само с компаниите за въздушен превоз, за 2021 е 70%, каза Соня Спасова.

Преди да знаем какви са нашите права, трябва да знаем и какви са нашите задължения, напомни гостенката. Те включват периодична проверка в сайта на авиокомпанията или на имейла на пътника, когато планира пътуване, "включително и спам папката, защото е възможно да получим важна информация за отменен или променен полет". "Това е важно задължение, което не бива да се пропуска, когато ни предстои полет". 

На въпроса в кои случаи пътникът има право да предяви претенции гостенката каза, че правата са фиксирани и са уредени в Регламент 261 и засягат случаите, в които полетът закъснява с повече от три часа в точката на крайната дестинация. "Понякога самолетите успяват да наваксат 5-10 минути разлика в крайната точка и тогава, според Регламента не се полага компенсация и не може да се претендира такава".

Основните права са свързани със закъснение от над три часа или изцяло анулиран полет и то когато сме научили в срок по-малко от 14 дни от датата на полета, добави Спасова. "Ако сме на летището и чакаме повече от два часа, авиокомпанията трябва да осигури храна и напитки. Това може да стане под формата на сандвичи или на ваучери, с които ние да си закупим такива на летището. Ако сме чакали повече от два часа, можем да си ги купим и сами, но трябва да пазим касовите си бележки. Когато няма подобен документ, който да докаже разходи за храна или напитки, няма как да ги претендираме пред авиокомпанията".

Размерът на обезщетението е фиксиран и зависи от разстоянието на полета, каза още събеседничката. "При най-масовите полети, които са до 1500 км в рамките на Европа, обезщетението е 250 евро на пътник и то независимо от това с какъв вид авиокомпания се придвижва".

"Тази компенсация се дължи само ако закъснението е в контрола на авиокомпанията. Тоест, нещо, което като причина не се води извънредно обстоятелство. Извънредните обстоятелства не са строго изброени, но се приема, че са например буря или снеговалеж през зимата - нещо, което е свързано с природни проблеми. Тези бури може да не са в София, но това не означава, че по пътя няма такава буря, която да възпрепятства полета". 

Има ли компенсации на пропуснати, предварително платени резервации в хотели в следствие на отменен полет? Кога авиокомпанията е длъжна да ни осигури нощувка като компенсация, както и транспорт до хотела? Носят ли летищата някаква отговорност и задължени ли са да компенсират пътник, който е изпуснал полета си заради чакане на проверки за сигурност? Какви са правата на пътниците, когато изпитват авиотранспортни затруднения заради стачки и в какви случаи могат да бъдат компенсирани за щети? Кой носи отговорността при транспортни проблеми, когато сме закупили пакетна почивка? На каква подкрепа могат да разчитат българските граждани, когато имат проблеми с пътуването или пазаруването от страни извън Европейския съюз?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.