Енергийната криза на Европа и опитите за намаляване на зависимостта от руския газ засилиха интереса към газовите находища в Кипър. Според кипърското правителство моментът е благоприятен за ускоряване на разработването на находищата, но това ще отнеме доста време и няма да може да облекчи настоящата енергийна криза. Това коментира Бранислава Бобанац, коресподент на БНР в Кипър, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Кипър е в центъра на много изявления и посещения на европейски политици, само преди дни в Никозия беше председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Общия потенциал обаче се оценява 400 млрд. куб. м. и това не е достатъчно за задоволяване на нуждите на ЕС. Освен това разработването на тези находища изисква повече време, Кипър не може да реагира в спешен порядък в момента или в близко бъдеще. От първото откритие досега са изминали вече 11 години и все още няма нито едно находище в етап на търговска експлоатация“, уточнява тя.

Според кипърското правителство реалистичния срок за начало на експлоатацията е 2026-27 г. Кипър е включен в енергийните планове на ЕС, но в по-дългосрочен план, казва Бобанац. До момента в района са открити 5 находища в рамките на програмата, която се развивва повече от 10 години. Създаден е и източното средиземноморски газов форум на регионално ниво, който дава възможност за обсъждане и контакти между страните в региона за развиване на регионален газов пазар. Има възможност за свързване на находищата на Кипър и Израел в обща инфраструктура за износ, добавя тя.

По нейни думи газопроводът East Med не е отпаднал въпреки оценките на САЩ, които изразиха мнение, че той е скъп и дългосрочен проект. Очаква се публикуването на докладът за неговата икономическа жизнеспособност до края на годината и той ще бъде решаващ.

Проблемът обаче е, че с настоящата политика на ЕС за намаляване на потреблението на газ проектът не може да получи финансиране и трябва да разчита на инвестиции от частни компании, които се колебаят заради плановете на ЕС за въглеродна неутралност до 2030 г. „Според експертите дори с това количество газ и с ускоряване на експлоатацията, регионът ще има проблеми с политиката на ЕС за намаляване на потреблението на газ. Към момента проучването за техническа и икономическа жизнеспособност се финансира от ЕС, но това е заварено положение. По нататъшните разработки трябва да се финансират от самите компании, които имат лиценз за тях“, отбелязва тя.

Кипър има и геополитически проблеми с Турция във връзка с използването, експлоатацията и проучванията в своята изключителна икономическа зона.

„Турция оспорва изключителната икономическа зона на Кипър и постоянно подчертава, че защитава своите интереси и тези на кипърските турци. Това е един от големите проблеми пред използването на находищата. 4-ти сондажен кораб на Турция засега работи в турски териториални води, но остават опасения, че той може да бъде изпратен към блоковете на Кипър, за които Турция претендира. Това също се отчита от ЕС като проблем за разработването на този проект“, припомня тя.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.