В България често се говори за преход, а трябва да говорим за развитие и перспектива през следващите 20-30 години. След 1989 г. България имаше две ясни цели - членство в ЕС и НАТО, които бяха изпълнени, но оттогава насам страната изгуби няколко пъти шанса да има регионална тежест. Ние трябва да имаме адекватна цел, да поддържаме и да участваме активно в регионалното икономическо сътрудничество. Това коментира посланик д-р Елена Кирчева, основател и генерален секретар на Виенски икономически форум, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Тези, които са избрани от народа, трябва да имат визия и да мислят за бъдещето, а не да се занимават с дребнотемие. България имаше две ясни цели - членство в ЕС и НАТО. Тези две цели бяха изпълнени, остава Шенген и еврото. Оттук нататък трябва да се види каква е визията на държавата след 20-30 години, какво ще оставим на нашите деца и внуци, накъде отиваме“, казва тя.

Според нея България трябва да си постави за цел да бъде активен участник и да заеме лидерска позиция при икономическото сближаване и сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа. „България може да постигне много съобразно своята големина и географска позиция и да участва активно в регионалното развитие. Това е една смислена и добра цел, но за съжаление тя бе саботирана заради политически решения“, отбелязва тя.

Посланик д-р Кирчева  посочва проекта Набуко като пример за пропуснати възможности, които, ако се бяха осъществили, биха били от огромна полза при сегашната енергийна криза. „Още през 2004 г., когато започна проекта Набуко, целта беше диверсификация на доставките на газ, но през 2013 г. този проект умря поради политически пречки. Ако прочетете целите от 2004 г. те сякаш са писани сега“, припомня тя.

„Ако икономиката бъде оставена да бъде тази движеща сила, ако не й се пречи, тя си намери място“, категорична е тя. Посланик Кирчева дава за пример и липсата на железопътен транспорт между София и Скопие, който така и не се осъществил въпреки че за него се говори от десетилетия. „Единствените столици, между които не може да пътувате с влак са София и Скопие. Още от османската империя има ферман на султана за построяването на тази линия. Дали след 150 години ще доживея да седна във влак от София до Скопие? По време на президенството си на ЕС България пое и изпусна шанса да бъде регионален лидер. Оттук нататък тя ще бъде такава каквото я направим“.

Според нея голяма грешка е страната ни да се презентарира пред чужди инвеститори като място с евтина работна ръка. „Това не е плюс, а е минус. Нека си зададем въпроса защо младите и умни хора не са в България. Ние трябва да развиваме човешкия потенциал, изхождайки от своята големина и възможности“, казва тя.

Тя дава за пример Турция, която има визия за развитието си, което в момента липсва на България.

„Въпреки лошите новини, които се наблюдават, само за второто тримесечие на 2022 г. Турция има растеж от 7,6%. Тя не е престанала да бъде икономическия лидер на региона от Адриатика до Черно море. Турция е емоционално третирана периодически, но през 2015 г. тя беше тази, която спря голямата миграция към Европа. В момента минимум 4 милиона сирийци живеят там. Турция е тази, която е приета и може да бъде медиатор между страни, които са във война. Тя полага усилия да бъде балансирана и това трябва да се оцени“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.