Депозитите на българите нарастват, но с по-бавни темпове от кредитирането, което бе стимулирано през последните месеци от високата инфлация. Очакванията за ръст на лихвените проценти са съвсем резонни, но няма индикации към момента, че този ръст ще бъде двоен или троен, като ефектите от повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка ще се пренасят постенно в България. Това коментира икономическият блогър Христо Христов в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Инфлацията тук подпомага кредитирането. Средният лихвен процент за потребителските кредити към момента е около 8% - ако съпоставим покупката днес на кредит и възможността за спестяване на средствата и покупка след година при 17% инфлация, по-изгодно излиза покупката на кредит... Има и психологически момент - потребявай сега, защото утре ще стане по-скъпо."

Вдигането на основната лихва от ЕЦБ ще доведе до по-голям интерес към финансиране от местния пазар и ще има и ръст на лихвите по депозитите. Според Христов няма да има различно влияние между кредитите и депозите в евро и тези в лева.

Най-много кредити българите за използвали за ремонти, където фактор са били и поскъпващите цени на строителните материали, както и за почивки и пътувания и покупки, които са били отложени по време на пандемията, като след последните се открояват и сравнително големи кредити над 20 хил. лв. за покупка на коли.

В коментар за 18.2% ръст на ипотечното кредитиране на годишна база Христов каза, че за българите жилищата все още остават най-доброто средство за инвестиция, което да запазва стойността на техните спестявания.

"Това е сектор, който може да носи пасивна доходност от наеми, акумулира в себе си инфлацията и е материален - българинът обича да пипне това, в което влага парите си."

Според Христов има рискове от ускореното кредитиране заради рецесията и с оглед на по-високите сметки през зимата, както и повишената несигурност, както се видя с пандемията и военния конфликт в Украйна. Но освен завръщането към по-нормална обстановка след Covid, има и друг психологически момент, който кара българите да се чувстват по-сигурни - реакцията на държавата и помощите за бизнеса и гражданите при кризите от последните две години.

Но такава политика може да създаде и рискове, че не може да бъде спряна, особено ако няма стабилен политически субект с голяма обществена подкрепа за такава мярка, предупреди той.

Според Христов няма очаквания за увеличаване на дела на лошите кредити, които са на рекордно ниско ниво, а банковата система е показала, че може да работи и на по-високи нива и си е извела уроци от кризите през последните десетилетия.

"Банките взимат мерки да заделят средства в такава ситуция на високи печалби, за да намаля делът на лошите кредити. Не мисля, че има нещо, от което да се притесняват ... и действат с няколко крачки напред в своите очаквания за пазара, така че да не се стигне до крайности."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.