За съжаление темата за енергийната бедност в България е подценявана и държавата не е въвела ясни критерии за тези, които наистина се нуждаят от социално подпомагане. Много е важно това да се направи възможно най-скоро, защото енергийната бедност настъпва с много голяма сила. Това коментира Славчо Нейков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Енергийната бедност не само национално, а и световно явление. През 2020 г. Европейската комисия отчита, че 34 милиона европейски граждани са енергийно бедни, това са около 8% от населението. Този проблем ще се засилва с повишаването на цените на газа и енергийните ресурси. Много е важно в България да определи дефиниция за енергийна бедност и да има стъпки за контрол, за да дойде помощ за хора, които наистина имат нужда от това“, категоричен е той.

По негови думи темата не е нова и има механизми, които се прилагат от министерството на труда и социалната политика, откакто нещата в енергийния сектор се изостриха, но като цяло в България продължаваме да действаме пасивно.

„Имаме не една наредба, която се прилага от министъра на труда и социалната политика, но нямаме е закон на национално ниво. Има достатъчно основания за ревизия за националното законодателство, тъй енергийната бедност настъпва с много голяма сила, цените на газа се увеличиха многократно. Още през 2018 г. се появи регламент на ЕС, където е засегната темата за енергийната бедност. Той предвижда изрични изисквания към страните членки да актуализират базата си данни и законодателството си. ЕК излезе с препоръки и критерии за това какво е енергийна бедност, но българските политици все още са длъжници на обществото в това отношение“, смята гостът.

Нейков е категоричен, че има остра нужда от промяна на законодателство, но това не може да стане със служебно правителство. Той споделя, че вече е повдигал въпроса пред бившия премиер Кирил Петков.

„Има механизми и опит, но нямаме законодателство и концепция. Нямам идея какво ще стане през зимата ако нещата останат по този начин“, казва той.

Според него липсата на контрол при изразходването на държавни средства също е голям проблем. Програмите за саниране са пример за това. „В заложената програма за енергийна ефективност освен санирането на сградите, трябваше да има отчет и за намаляване на емисиите и отчет на икономическия ефект върху гражданите. Това не е дадено като публична информация, има основание да се провери какво става. Тепърва предстои влагане на огромни средства в това и държавата трябва да е на ниво в своите институции“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.