Златото е най-добре представящия се благороден метал от началото на годината, в национален план към момента обемът на сделките вече е надминал нивата за цялата изминала година и в оставащите 4 месеца също очакваме силна активност. Това коментира Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика" във Fibank, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Златото отбелязва абсолютно рекордни парични потоци, към днешна дата в евро всички статистики са на зелено. Доходността на месечна база е над 1.5%, за 6 месеца е 5%, а за 1 година 15% на инвестициите в злато в евро. Продължава да се пази високата доходност, но по-важното е че тя успява да запази финансовите авоари в сравнение с други инструменти, които отбелязаха отстъпление тази година“, посочва тя.
Григорова-Генчева добавя, че се наблюдава и сериозна конкуренция между долара и еврото, което оказва влияние на цената на златото. „По отношението на валутите наблюдаваме продължаваща валутна война между долара и еврото. САЩ успяха да укрепят валутата си, това очевидно повлиява цената на златото - когато тя отиде до 1800 долара за тройунция, виждаме известен спад в евро, което е доказателство, че няма сериозни движения и промени в цената на благородния метал, а само конкуренция между двете валутите“.
Според нея геополитическата несигурност в Европа заради войната в Украйна ще спомогне за поддържането на високите нива на цените на златото. В макроикономически и геополитически план няма никакви основания за спокойствие поне в Европа, докато в САЩ са във ваканционен период и данните, макар и окуражаващи за момента, не могат да бъдат барометър. „Инфлацията наистина е намаляла, но през лятото има по-малка консумация. Когато населението се върне към нормалният работен ритъм и консумация през септември, тогава ще правим сериозни изводи. По-логично е златото е да атакува 1950 долара за тройунция, а през 2023 може да мине и границата над 2000 долара“, предвижда тя.
Гостът добави, че едно допълнително осигуряване е и реакцията на централните банки, които увеличиха с 59 тона запасите си, водени от централните банки на Ирак, Узбекистан и Турция. Това увеличи закупеното количество от централни банки в първата половина на годината до 270 тона. Не само че банките не продават, но и играят ролята на сериозни купувачи, посочва тя.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.