Енергийната криза показа неумението на българските държавници да поставят регулаторни рамки, които да работят в полза на гражданите и бизнеса, но редица бизнеси оцеляват независимо от лошото управление. Вижда се нарастване на производството в сектори с висока добавена стойност, които са важни за положителния ръст на българската икономика. Изнасяме все повече електроника, електротехника и машини. Импортът от своя страна също бележи рекордни ръстове. Вносът от трети държави, извън ЕС, в последните месеци расте с 40-50%. Това каза Веселин Илиев, гл. директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

Гостът коментира отчетените от националната статистика исторически високи нива на индустриалното производство в България, както и силния ръст на българския износ. 

Три са основните източници за положителните сигнали от данните, коментира Илиев. Първият е свързан с Covid кризата, която предизвика известен спад на износа, вторият е ръстът на цените, който се отразява от статистическите данни, като се отчита стойността на износа, но ако гледаме количеството може да се окаже, че има спад. Като пример гостът даде износът на горива и на метала мед през 2012 година, когато се отчита “съществен ръст в износа на горива като стойност, но има спад в количествено изражение. Аналогично е с метала мед”.  

“При производствените цени скокът на цените не е толкова голям, но при суровините е. Голяма част от ръста в износа, която е отчетен от статистиката, се дължи на ръста в износа на горива”. 

Третият фактор, който би трябвало да е носител на положителните новини, е нарастване и активизиране на производството в сектори, които са важни за положителния ръст на българската икономика, подчерта Илиев. Това са компании, които реализират стоки с висока добавена стойност и иновативни продукти, а не износ на горива и суровини.

“Изнасяме все повече електроника, електротехника, машиностроене. Много български производства са вече във веригите на доставки в автомобилната индустрия. За разлика от много други, спадът при тези доставчици не беше толкова голям. Не сме получили някакви много тревожни сигнали от тези производители. Даже в редица случаи български доставчици от веригата на доставки успяха да изместят по-далечно разположени доставчици”. 

Covid кризата наложи преосмисляне на веригите на доставки в глобален мащаб и все повече мултинационални компании търсят по-близки дестинации и по-високо ниво на сигурност на доставките, допълни гостът. 

Това, което се случи на пазара на електроенергия и природен газ, говори за неумението на българските държавници да поставят регулаторни рамки, които да работят в полза на гражданите и бизнеса, категоричен бе Илиев.

“Вторият извод е, че редица бизнеси оцеляват независимо от лошото управление. Това са бизнеси, които преди всичко работят за чужбина, малко зависят от ресурси, а това, което продават, е с висока добавена стойност”.

Това, което българският бизнес е постигнал, без да се говори за масово явление, но все пак съществува, е известно повишаване на експортните цени на българските продукти. 

“Чуждестранните доставчици приеха това повишаване. Ние успяхме да направим една положителна стъпка, защото не е тайна за никого, че до голяма степен чуждестранните купувачи избират български доставчици, заради по-ниските цени”.

В туризма и транспорта има съживяване, което обаче ще бъде отчетено от статистиката едва в началото на следващата година, каза още гостът. Като положителен сигнал той определи преразглеждане на някои общоевропейски политики, като пакета Мобилност и признаването на ядрената енергия като чиста, които със сигурност ще имат съществено отражение върху развитието на енергетиката на България занапред и съответно върху транспортния бранш. 

Относно динамиката при вноса гостът каза, че тя е много по-голяма и, че “вносът от трети държави, извън ЕС в последните месеци расте с 40-50%. “Ние такъв ръст никога не сме виждали”, като едната от причините е ръстът на цените на енергоносителите. От друга страна “в края на Covid кризата редица предприятия изцеждаха всички налични ресурси и сега вече няма накъде да отлагат”. “Имаше забавяне в ръста на вноса”. 

За факта, че Руската федерация излиза начело сред т.нар. "трети страни", с които България развива външно-търговски отношения Илиев каза, че това “изцяло се дължи на вноса, защото ако гледаме износа, Русия дори не е в челната петица”. “Много години им беше лесно на нашите управленци - имаше договорен канал, който осигурява някакви ресурси на икономиката и не се търсеха алтернативи. Наясно сме, че не можеш да разчиташ на 100% само на един доставчик, както и на един пазар. Тъй като нямаше диверсификация, рискът се реализира и резултатите са налице”. Цената вече може да бъде проследена от статистиката и да се анализира. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.