Действията на ЕЦБ ще се отразят повече на новите кредити, отколкото на отпуснатите
Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор", "В развитие", 11.08.22
Обновен: 15:44 | 11 август 2022
В България все още има много силна инерция в икономиката, а банките разполагат с голяма ликвидност, така че повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка няма да ги засегне. По-големият страх на банките и хората е какво ще се случи с икономическата активност, дали ще има работа, пазар и сигурност. Това коментира Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор", в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„България не е част от еврозоната и депозитите и кредитите не са толкова обвързани с ЕЦБ, а с индекси, поддържани от БНБ. Към момента се вижда в поведението на банките, че има още много инерция в системата, разликата от 0.5-1% не е толкова драстична, по-голямото притеснение е дали ще има понижаване на икономическата активност. Това ще се види с развитието на политиката на ЕЦБ, много е важно какво ще решат през септември и октомври“, отбелязва той.
Гостът припомня, че банките в България са доста ликвидни, а приходите им идват от финансиране, а не от депозити, така че конкуренцията между тях ще бъде водещ фактор. „Когато говорим за кредитиране трябва да направим разлика между съществуващи и нови клиенти. За новите клиенти повишението в лихвите ще се усети една идея по-бързо. При старите клиенти банките също ще бъдат много внимателни, защото за тях е важно те да не останат в неплатежоспособност“.
По негови думи решението на ЕЦБ да не дава дългосрочни насоки, а да взема решенията си среща по среща е правилният подход, тъй като еврозоната е много фрагментирана и не всички икономики се справят добре.
„ЕЦБ определено се забави в реакцията си в сравнение с Федералния резерв и централните банки на Канада, Англия и Австралия. Проблемът в еврозоната е, че има икономики, които са свръхзадлъжнели и едно рязко повишения на лихвения процент ще се отрази не само на потребителите и на кредитните продукти, но и на обслужването на държавния дълг. Икономиките се движат на различна скорост, едни биха приели повишението по един начин, други биха реагирали съвсем различно“, казва той.
Димитров смята, че „отрицателните лихви са по-скоро зад гърба ни, предстои ни да прелистим една страница и да се върнем в рамките на нормалното. Колко дълго ще продължи това и докъде ще стигне предстои да видим“. Той посочва, че мерките на Фед дават някакъв резултат, но август не е най-важният месец в който може да се дават дългосрочни прогнози.
Той се надява, че инфлацията е достигнала пика си и ще започне да пада, но това не трябва да става за сметка на икономически спад и рецесия.
„Трябва да си припомним кое налага повишаването на цената на капитала – това е високата инфлация. Първият проблем, който се опитват да решат от ЕЦБ е да контролират инфлацията. В някои държави от еврозоната тя вече е над 20%, в други над 10%, което е много над таргетираните 2%. От една страна тя мотивира хората да потребяват сега, а не по-късно, но от друга ние обедняваме, което води до намаляване на потреблението, замразяване на назначаванията, уволняване на хора от фирми. Това са два скачени съда – трябва да се справим с високата инфлация, но да не бутнем трайно икономиката в рецесия“.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.