Перспективите за икономическия ръст в България през 2022 г. остават положителни, но спирането на руския газ и политическата нестабилност могат да навредят на страната и да забавят влизането в eврозоната. Това коментира Денис Шен, директор "Суверенни рейтинги" в Scope Ratings, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Очакваме 1.8% ръст за България тази година, като инфлацията ще бъде средно над 11%. За 2023 г. прогнозираме икономически ръст от 3.5%. Въпреки това спирането на руския газ оставя сериозни опасения за енергиен недостиг, особено при ниските запаси в газохранилището, а перспективата за предсрочни избори създава политическа несигурност и вреди на възстановяването, като може да се отрази и на графика на приемане в еврозоната“, казва той.
Scope Ratings наскоро понижи прогнозата за глобалния икономически растеж за 2022 г до 3.1% в сравнение с предходните очаквания за ръст от 4.5%. По думите на Шен перспективите пред големите икономики като ЕС, САЩ, Япония и Великобритания все още са позитивни, но за тях годината започна с рязък риск от спад заради по-високата инфлация, войната в Украйна, затягането от страна на централните банки и новите варианти на Covid. Опасността за пълно спиране на доставките на газ от Русия към Европа води до още по-голям риск за растежа.
По отношение на понижението на кредитния рейтинг на Украйна, гостът отбеляза, че то отразява решението на украинското правителство да поиска преструктуриране на дълга си в евро.
„Молбата им е да се отложи плащането, дължимо на 1 август 2022 г. до 2024 г., тоест за 2 годишен период. Правителството планира да спести около 5 милиарда долара дотогава, което е равно на едномесечна вноска“, припомни той.
Отслабването на външния сектор на Украйна и намаляването на резервите от чужда валута до едва 19 милиарда долара през юни също е допринесло за понижаването на рейтинга до 1 степен над дефолт.
Въпреки това Шен е оптимист и посочва, че има позитивни сигнали от страна на кредиторите на Украйна. „Напълно е възможно да има спиране на обслужването за 2 години – практика, която вече има прецедент при някои петролни компании“, смята той. „Има значителна международна решимост да се помогне на Украйна, има и призиви на подкрепа за преструктрирането на дълга ѝ, но трябва да се изчака до 10 август, когато кредиторите ще гласуват как да постъпят“, казва той.
Страните от Г-7 вече решиха да отложат официалните двустранни плащания по дълга от 1-ви август поне до края на 2023 г., което дава още по-силен сигнал за подкрепа. Въпреки това Украйна е изправена пред значителни предизвикателства в дългосрочен план.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.