Спирането на газовите доставки от Русия няма да има еднакъв ефект върху всички страни в ЕС, като най-много ще пострада германската икономика, която е най-силно обвързана с руските енергийни суровини. Страните по периферията с терминали за втечнен природен газ, ще бъдат много по-малко засегнати. Решението на ЕС за намаляване на потреблението с 15% не е пазарно, а е свързано с перспективата и риска Русия да отпадне като доставчик на Европа. Русия от своя страна непрекъснато поддържа висока степен на риск, който се калкулира постоянно от пазарите. Това коментира Ангел Семерджиев, енергиен експерт, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Доставките на природен, дългосрочните договори и инфраструктурата отнемат много време, тъй като изискват големи инвестиции. Много е трудно да се убедят инвеститорите, че една временна ситуация сега е достатъчно основание да вложат огромни средства." 

Според Семерджиев има надежда в индустрията, че отношенията с Русия ще се подобрят достатъчно бързо, за да не се налагат нови инвестиции за разработване на нови източници и нови доставчици. Но ако се наложи такава промяна, Европа е в много по-добра ситуация, отколкото преди десет години, тъй като може да развива отношения за доставки от страни като САЩ и Катар, които могат да увеличат производството на LNG.

"Kъм началото на юли потреблението на газ в ЕС на практика е ограничено с около 10% чрез пазарни механизми." Процесът е започнал, но очевидно не е достатъчен за запълване на празнината от близо 45 млрд. куб. м в потребление на Европа, каза Семерджиев. "Няма да е достатъчна реакцията на пазара."

Подходът на различните държави по постигнатото споразумение на ЕС трябва да бъде индивидуален, но не трябва да се забравя, че трябва да има солидарност между страните, каза Семерджиев.

"Всички подкрепят, поне на думи, стремежа за общ европейски пазар, обвързан до такава степен, че да има и взаимна помощ между държавите при кризи - затова се държи на връзки между преносните системи, за да се осигурят алтернативи. Тази система все пак се основана на чисто технически причини за капацитети - трудно е да се пригоди за политически сътресения, каквито има след войната в Украйна, и никой не се е подготвял за политически решения." 

Според Семерджиев Русия не е готова изцяло да разруши търговските си отношения с Европа, които е градила с десетилетия, както си личи от опитите все пак да дава оправдания за намалените количества с технически проблеми по турбините, но е вероятно да продължи да създава напрежение за доствките на газ. Европа също няма интерес да прекъсва тези връзки, тъй като е естествен пазар за руските суровини.

Планът на ЕС дава сигнал на всички държави да започнат да се подготвят за затрудненията, които ще настъпят през зимата. Прилагането му ще зависи от различната налична газова инфраструктура и различните договори за доставка на всяка страна, коментира Семерджиев.

"България е в една от най-трудните позиции в случая - нашият доставчик на повече от 90% беше Русия, така че трябва да запълним много по-голяма дупка в сравнение с нашето потребление, отколкото други държави. Взимат се мерки, но не е излишно да се подготви програма за ограничаване на потреблението. Ограниченията са главно по линия на индустрията, а се очаква и тя сама да се ограничи при тези фантастични цени на газа... Трудно може да се избегне сценарий без икономическа цена."  

Сигурност на доставките означава наличието на инфраструктура и дългосрочни договори, които са изгубили част от важността си заради развитието на спот пазарите през последните десет години.

"Ние следвахме тази тенденция по неправилен начин - конюнктурно, когато беше ниска цената на газа на борсите."

България не е направила достатъчно, за да разшири газохранилището, но вече има връзка с гръцката газопреносна система чрез интерконектора IBG, добави Семерджиев.

"Следващият важен елемент е дългосрочни договори с производители - за това трябва време... Много трудно може да се вместите в една система за доставки, които са притискани от пазара за цената - почти няма пространство заради конкуренцията. Такива вмествания в линии на доставки е много трудно да се направят в рамките на месеци - те се правят в рамките на години."

В коментар за отмяната на избора на председателя на КЕВР Станислав Тодоров от Конституционния съд и връщането на бившия председател Иван Иванов, Семерджиев заяви, че ситуацията е била предизвикана от юридически пречки, възникнали при начина на избор на Тодоров. Решението на Народното събрание да върне Иванов на поста той определи като "аварийно", тъй като скоро няма да има парламент, който да проведе нормална процедура, а законът изисква комисията да има председател, за да функционира.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.