Заради скока в инфлацията много хора инвестират в земеделски земи, но те трябва да имат предвид че не трябва да базират решенията си на едногодишни резултати и да очакват постоянно растящи аренди. Това коментира земеделският производител Борислав Петков в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
Според него всяка година предлагането на земеделски земи намалява защото България има ограничен ресурс и вследствие на това цените се вдигат. Други важни фактори за цените на земите са инфлацията и цените на основните земеделски продукти. Петков обаче смята, че инвеститорите трябва да са реалистични по отношение на възвращаемостта.
„Всички купуват с цел наем или аренда за доходност и инвестирайки 1500 лв. или повече на декар и всеки инвеститор си представя определена доходност. Тя обаче трудно ще компенсира инфлацията, тъй като тя е вече двуцифрено число. Текущата доходност е 3-4-5%. Когато земеделски производител инвестира, той гледа в много по-дългосрочен период за възвръщане на инвестицията“, категоричен е гостът.
По негови думи „истерия с рентите ще има силно негативен ефект, особено тази година, защото очакваните добиви няма да се случат. Аз съм в Добрич и очакванията на земеделските производители са много песимистични, има засушаване, а следващите 2 седмици са критични“, споделя гостът. Той добавя, че нерегламентирания внос от Украйна също оказва много негативен ефект и повишаването на рентите не е добра практика особено при едногодишното ползване.
„При нас цените се формират на емоционална основа. Трябва да се приземим и да гледаме на земеделието като дългогодишен бизнес. 2021 година беше силна, но тази година има засушаване, засушаване имаше и преди няколко години, което доведе до много ниски добиви. Няма как да е устойчиво нещо, което си взел като решение заради резултатите от 1 година“, казва той.
Петков добавя, че в държави като Нидерландия или Белгия рентите са регламентирани в зависимост от добива и ако са в пари са коригирани спрямо инфлацията. „Там договори за една година не съществуват, едногодишното ползване е несериозно, това води до ескалация“, отбелязва той.
Тази година ще е една от лошите за земеделските производители и безконтролният внос от Украйна утежнява ситуацията.
„Вчера разговарях с колега от Житомир, който е продал пшеницата си на 110 евро на тон, само за да има налични пари за да живее. Транспортът до България е 150 евро на тон, което означава че крайната цена е 260 евро. Всички видяхме снимките от големите фабрики за олио с машини с украински регистрации. Припомням, че продукцията от Украйна е третирана с препарати, забранени в Европа. Не трябва да бъркаме солидарността с Украйна с тази ситуация.
„Българските производители заслужават да получат това, което са си изработили. Цена под 680 лв. на тон не би била добра за нормалното функциониране на следващата земеделска година“ категоричен е той.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.