С натрупването на нови предизвикателства като пандемията и войната в Украйна последните месеци има силен спад на доверието в правителствата и институциите на ЕС. Резките промени и несигурността оказват своето влияние, но най-силния фактор, който движи тези процеси са социалните мрежи. Това коментира Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Eurofound, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Според Калфин антисистемните настроения не са само у хора, които са бедни и маргинализирани - това чувство се разпространява и сред средната класа. Те не са сигурни в бъдещето си, как ще се справят с новите предизвикателства и търсят решения извън статуквото. Другото обяснение е социалните медии. „Колкото повече информация приемат хората от социалните медии толкова по-склонни са да вярват на фалшиви новини и дезинформация. Видяхме го в кръговете против ваксинацията, сега сред симпатизиращите на Путин и подкрепящи войната в Украйна. Те се възпроизвеждат и се надъхват по социалните мрежи“, смята той.

Гостът признава, че институциите също са допуснали грешки, но те са работили в условия на неизвестност, особено по време на пандемията.

„В началото на пандемията имаше несигурност, правителствата не знаеха какво да правят, дали да затварят, дали да налагат маски. Много мерки бяха налагани и после отменяни, имаше несигурност. Институциите имат своята вина, но те не са роботи и не може да очакваме от тях да бъдат перфектни, те също се състоят от хора“, казва той.

Калфин смята, че тези процеси поставят под въпрос традиционната демокрация, която познаваме. Той дава пример с избора на Тръмп в САЩ, с референдума за Брекзит, където компании използваха алгоритмите в социалните мрежи, за да манипулират гласоподавателите.

„Протестиращите срещу статуквото са манипулирани от социалните мрежи, те са платформата на която се появява това. Хората, които са против статуквото, не са мнозинство, но са най-активни и вече променят много неща. Скорошните избори във Франция забиха последния пирон в ковчега на традиционните партии. Трябва да стигнем до някаква форма на самовъзпитание и колкото по-бързо толкова по-добре. Проблемите няма да се решат от само себе си и ако не бъдат адресирани могат да доведат до дълбоко разделение на обществото и обедняване“, предупреждава той.

Въпреки това Калфин е оптимист и смята, че проблемите могат да бъдат управляеми. „По-добре да действаме отколкото да оставим всичко на хаоса. Не съм привърженик на теориите на национализма за това как да се справим сами, трябва да търсим съюзници“, категоричен е той.

„Проблемът е в скоростта на промяната, не в друго. Пандемията ни научи, че може да устроим живота и бизнеса си по друг начин. Човек трябва да е много по-адаптивен, за да оцелее. Резултатът от настоящата криза ще бъде отрезвяване както при петролната криза от 80-те години -  светът ще се научи да зависи по-малко от изкопаеми енергийни ресурси и ще ускори зеления преход. Но този бърз преход  да бъде направен така, че да могат да си го позволят и хората с ниски и средни доходи“, отбелязва той.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.