България имаше огромни възможности да защити своя и европейския интерес чрез разнообразяване на източниците на природен газ, но постигна това в много малка степен. В контекста на обявеното ново споразумение за удвояване на доставките на газ от Азербайджан към ЕС, страната ни би могла да се договори за допълнителни количества. Това коментира посланик Петър Попчев в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

По Южния газов коридор Азербайджан доставя 10 млрд. куб. метра природен газ на Турция и 8 млрд. на ЕС, от които по 1 млрд. на България и Гърция. 

"Ние досега не си взимахме нашия милиард. При положение, че още на срещата фон дер Лайен-Алиев стана дума, че още до края на годината, в израз на добра воля, Азербайджан ще предостави още 4 млрд. куб. метра, ние бихме могли да се пласираме за [допълнителен] половин млрд. Постижимо е... Тази неблагоприятна ситуация на нашия газов пазар далеч не е нерешима, още по-малко катастрофална."

В най-скоро време се очаква неофициално обявения кризисен план за газовите доставки на цяла Европа, който ще се нуждае от конкретни количества газ, за да може да се реализира, напомни Попчев. 

България е пропуснала да се възползва от възможностите пред себе си, особено в контекста на европейската енергийна политика, да заеме централно място в газовата мрежа на Европа. След преговорите и подготовката за равни доставки през България на количества природен газ от Русия и през европейския проект "Набуко", България тръгна в грешна посока като се предовери повече на "Газпром", отколкото на Европейската комисия, коментира Попчев. В резултат на това през последните години Гърция измести България като газов разпределителен център в региона като Атина само е следвала европейските европейските правила и предписания, добави той.

На хартия сме разнообразили източниците като се говори за четири входни точки, но освен тази от Русия, другите почти не работят, каза Попчев. На границата с Румъния има проблем със забавянето на една компресорна станция, а връзката със Сърбия продължава да се бави. Работата по връзката със Сърбия се оживи, "едва след като построихме "Турски поток", което остава една странна инфраструктура за европейския газов пазар", добави Попчев.

"Със Сърбия даже не преговаряхме - Русия настоя бързо за тази странна тръба."

Правилата, по които бе построена тази тръба, определено не са в полза на развитието на европейския газов пазар, коментира Попчев.

Българо-гръцките енергийни отношения се развиват положително през последните години, като Атина обяви, че ще направи всичко възможно - в съглашение с изискванията за европейска солидарност - да подава необходимите количества газ към България в случай на криза. Има информация за разговори в подобна посока и с Турция и Румъния, каза Попчев.  

Като говорим за претенциите на България да бъде регионален газов център, не можем да направим това без съответните хранилища, каза Попчев и спомена неизпълнени проекти за усъвършенстване на хранилището край Чирен и евентуално хранилище край Каварна.

"Има цели области, в които дори специалистите не могат да ви кажат защо са пропуснати такива златни възможности."

Повече за развитието на България в газовата мрежа на Европа може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.