Категорично не очакваме спад на цените на недвижимите имоти в България, а по-скоро нормализиране в едноцифрени ръстове на тренда на покачване от 20 до 30%, който наблюдавахме през първото полугодие. Очакваме по-голяма стабилност и по-предвидим пазар. Трябва да е ясно какво стои зад конкретна цена и къде е добавената стойност. Има първи сигнали, че ножицата между офертна цена или това, което очаква продавачът, и това, което е готов да плати купувачът, вече е голяма и би следвало цените да се нормализират. Това каза Иван Козаров, управляващ директор в Arco Real Estate, в предаването „В развитие” с водещ Вероника Денизова.
Първото тримесечие на годината за пазара на недвижимите имоти в България започна динамично, запазвайки темпото от края на миналата година. През второто тримесечие бяхме свидетели на интересни неща – еуфория към завършени имоти и апартаменти, много бързото им закупуване заради желанието на хората да вложат парите си и да спасят спестяванията си от инфлацията. През последните почти два месеца се наблюдава нормализиране и лек застой в броя на сделките.
Забелязваме по-трудно и по-бавно сключване на сделки и за това има обективна причина, свързана с твърде динамичните цени и с доставките на строителните материали.
„Инфлацията в строителния сектор е около 30%, а за определени суровини е над 100%”, посочи събеседникът.
Цените на жилищните имоти в последните месеци регистрираха едни от най-големите ръстове, които сме наблюдавали в последните години. Има квартали в София, където цените са се вдигнали дори до 50%. Ако миналата година по това време можеше да се купи завършен двустаен апартамент ново строителство почти навсякъде в София за 120 000-130 000 евро, сега категорично подобен апартамент тръгва от 150 000 евро нагоре.
„Виждаме огромни разлики в цените на годишна база”.
По-ненормалното на пазара, което се случи през първото полугодие, се наблюдаваше през месеците април и май, когато се регистрира сериозно отдръпване на купувачите от имотите на зелено и огромно фокусиране и супер активност към т.нар. завършени имоти, тоест тези, които веднага могат да влязат в нотариална сделка.
„За мен това беше нещо, което не е нормално – сделки за имоти от по 3000-4000 евро за кв.м. в по-желаните централни райони като Лозенец, Център, Яворов, които бяха ежедневие”, изтъкна Козаров.
По думите на събеседника такива сделки е било възможно да се случат, защото хората масово са търсели спасение за спестяванията си от инфлацията. Допълнителен катализатор за пазара на недвижими имоти са и все още много евтините кредити. В момента кредитите в България са едни от най-евтините в Европа, а спрямо тези в САЩ са дори два пъти по-евтини.
Търсенето определя предлагането и когато има клиенти, готови да дадат 4-5-6-7 хиляди евро на квадрат, значи това е цената на имота. Брокерите консултират и дават мнение на база на реално сключени сделки и предлагане в района.
„Брокерите не могат да влияят на хора, които се съгласяват и на завишените цени”.
В повечето случаи българинът купува за лични нужди, а не за инвестиция. Водещи причини са желанието за замяна на стария апартамент с нов или пренасяне в по-голямо жилище. След пандемията трендът е да се търсят все по-големи апартаменти, къщи в или около София, както и в Пловдивско.
Ако се стигне до рецесия, то тя ще рефлектира върху всички сфери на икономиката. Но и по време на кризи, българинът купува недвижими имоти. Това е единственото убежище за парите ни. Българинът никога не е инвестирал в акции и облигации толкова, колкото в недвижими имоти, каза събеседникът.
„Българинът си купува тухли и бетон”.
Запитан как се развива конкуренцията между българския и гръцкия пазар на ваканционни имоти, Козаров посочи, че цените на българските ваканционни имоти вследствие на пандемията са нараснали значително, дори повече от два пъти. За подобни пари може да се закупи имот в Гърция, където като организираност пазарът е по-добър, като място за почивка е по-привлекателно, услугата е по-добра от българската. Това са аргументите на купувачите да се ориентират към гръцките имоти.
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.