Макар уязвима на разногласия, не трябва да се подценява потенциала на обединена демократична Европа да постига целите си. Въпреки актовете на слабост и умиротворение спрямо действията на Владимир Путин през последните петнадесет години, нападението на Русия в Украйна подейства като аларма и породи изключително силна тенденция за общи действия в отбраната и икономиката. Това коментира д-р Огнян Минчев, политолог и доктор на социологическите науки, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Има множество дилеми, несъгласия и желания да се откъсне една или друга страна в едно или друго отношение от програмата на икономическо и военно-техническо ограничаване на агресията, която Путин упражнява до територията на Източна Украйна, но можем да се надяваме, че въпреки трудностите, с който Европа се среща, това единство ще бъде удържано. Ако то не може да бъде удържано, на практика ще направим крачки назад, които отново ще трябва да плащаме."
От нахлуването на Русия в Грузия, през анексирането на полуостров Крим, до настоящата война, атлантическият свят създаде предпоставките за превръщането на Путин в мощен диктатор, чиито арбитрарни действия по никакъв начин не бяха ограничавани от международно установеният ред, напомни Минчев. Сега Европа трябва твърдо да се възпротиви на каквито и опити на режима в Кремъл да оправдава агресията си.
"Ако не съумеем твърдо да кажем стоп на тези амбиции на Путин,.. ще се превърнем в следващите цели на подобна неоимперска агресия."
Докато Путин може да ограничи народа си по всякакви начини, демокрациите не могат, и макар икономическите трудности от санкциите и други преки и непреки последици от войната да са изключително травмиращи за Европа, тя трябва да премине през този тест дали ще се огъне и ще свали санкциите или ще ги отстоява твърдо. Подобна твърда позиция в средносрочен план ще доведе до изпълнението на целите на санкциите, коментира Минчев.
"Много важен момент ще бъде тази зима. Надявам се, ако се окаже преломен момент, то това да бъде преломен момент в манталитета на управление на обединена Европа, а не преломен момент в последователното прилагане на пакетите санкции."
Ако Европа запази позициите си в тежката ситуация да замества енергийните ресурси на руския монопол, това ще бъде много важно послание за Москва, че икономиката не бива да бъде смесвана с политиката и не бива да бъде използвана като инструмент за упражняване на политическа власт, смята Минчев.
Демокрациите изглеждат тромави и без силни лидери в сравнение с диктатурите, които се ползват с определени предимства в краткосрочен и средносрочен план. Но демокрациите имат много повече инструменти в средносрочен и дългосрочен план, с които да упражнят своите ресурси и влияние, и да победят в подобни предизвикателства от диктатурите, напомни Минчев.
"В демократичния свят се оплакваме, че имаме слаби лидери като най-важната причина за това е обстоятелството, че живеем в продължение на десетилетия в нормални условия. В рамките на тези нормални условия, нямаме нужда от свръхсилни личности."
Ще се появят ли нови лидери в Европа заради кризата и как се провали политиката за приобщаване на Русия към европейския свят може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.