Все по-иновативни и конкретни стават стъпките на Европа към по-ефективна и по-екологична свързаност, като акцентите се поставят върху възможностите на ЖП-транспорта, все по-широкото използване на устойчиви авиационни горива, електромобили, както и върху решаването на конкретни проблеми със свързаността на фона на транспортните трудности на Украйна да изнася селскостопанската си продукция. Това коментира Мариана Гомилева, журналист и главен редактор на severozapazenabg.com, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.
"Европейските дни на свързаност в Европа 2022 година (това беше 10-тото издание, което се проведе в Лион, Франция), наистина опрадваха големия интерес, защото Европа никога не е била по-свързана, но и никога не е имала по-голяма необходимост от изграждане на по-добри транспортни връзки, подобряване на инфраструктурата, нещо, което ние в България ежедневно пряко усещаме".
Доизграждане и подобряване на съществуващата инфраструктура беше един от акцентите, добави гостенката. "Много практически беше форумът и много директно се посочиха проблемите и се потърсиха решения на място между близо 6000 участника. Имаше непрекъснати дебати между политически представители, експерти по транспорт, авиационни специалисти, защото авиацията бе основният акцент в това събитие. Това е нормално за XXI век, но важна причина бе и фактът, че авиацията е един от големите замърсители.
"Това събитие показа, че Европа наистина се стреми към нулеви емисии и, че това е мисия възможна. Тя го направи много атрактивно. В самото начало на събитието едновременно пристигнаха от 11 различни града футуристични автомобили, които са зареждали по всички електромобилни станции по пътищата в Европа, спирали са в рамките на няколко дни и едновременно пристигнаха на летището в Лион, за да покажат, че може с нулеви въглеродни емисии, абсолютно екологично да се придвижиш".
Любопитно е, че успоредно с електромобилите едновременно пристигнаха пет полета на летището в Лион на различни авиокомпании - от Амстердам, Барселона, Букурещ, Лисабон и Франкфурт. Така се показа, че авиацията може да работи по един много по-екорогичен начин, добави гостенката. "За съжаление Европа все още се придържа към традиционния, изкопаем, конвенционален керосин. Към 2018 година 87% от разходите в транспорта бяха давани за суров петрол. Тоест, все още всички транспортни компании разчитат на конвенционалните средства. Прекалено голяма е разликата в цената, но там е бъдещето".
Във Франция са определили като целева година 2030-та за максималното интегриране на устойчиви горива, като на летището в Лион това бе демонстрирано, каза още Гомилева. На самото събитие е било обявено, че "цели 30 полета на различни авиокомпании ще започнат да използват такива горива".
"Очакването е до 37% да бъдат намалени въглеродните емисии, спрямо използването на нормален керосин. Това е една малка стъпка, но все пак е някакво начало. Европа мисля, че закъсня в този аспект. Време е да навакса".
Еврокомисарът по транспорта Адина-Йоана Валеан е наясно с конкретните проблеми, заяви журналиската. Основните посочени от комисаря проблеми са били кризата от Covid-19, бумът на желанието на европейските граждани да летят и кризата в Украйна. "Но пък въпрос на време е да се намерят и решенията. Едно от тях е много любопитно - използването на военни коридори".
"Това, което демонстрираха тези пет полета, освен използването на устойчиви горива, беше и използване максимално прецизно на т.нар. европейско единно небе. Тоест, да се използват много бързо в съгласуване, директно, буквално преди полет, националните военни власти системите за навигация на отделните държави и транзитно да се премине по военни коридори, запазени само за военните власти. Те да се използват за гражданската авиация - да се заходи максимално снижено, максимално вертикално, като по този начин се скъсяват максимално траекториите на самолетите, предотвратяват се и тези закъснения, но и същевременно с това се опазва и околната среда, защото така се отделят и по-малко вредни емисии във въздуха".
Традиционните шосейни проблеми са ежедневие и има борба с тях, но железопътният транспорт вече е един от приоритетите за трансгранично преминаване на граждани и на търговско пътуване.
Железопътните проекти са приоритет за Европейската комисия, добави събеседничката. Комисията е отправила и покана за кандидатстване на железопътни инфраструктурни пилотни проекти от различни железопътни власти, дори и на малките населени места, като кандидатстването ще е до 31 октомври, а резултатите за одобрените проекти ще са ясни през януари 2023 година. "Финансирането е по механизма за свързване на Европа, Кохезионния фонд. По него бяха обявени 135 проекта, свързани с подобряване на водоплавателните пътища, вътрешно-речни, ЖП-гари, спирки. Те ще бъдат преустронеи в рамките на тези проети, които комисията вече е одобрила и обяви на форума. Отпускат се за тях 5,4 млрд. евро, които ще бъдат като подпомагащи средства за всеки един проект, едно допълнително финансиране. Това са важни средства, не толкова за подобряване на траспрортната инфраструктура, от което имаме нужда, но и за екологичната страна и отварянето на нови работни места".
За форума "Три морета", който се проведе на 20-21 юни в Рига, Латвия, гостенката каза, че са подписани няколко важни декларации и споразумения, като "Украйна не само активно присъства, но е важно, че усърдно, по всякакъв начин, ежедневно се свързва, чисто документално с Европа. Въпрос на време е да се премине към много по-практически стъпки".
Излиза ли вече инициативата от полето на политическото говорене и навлиза ли в по-практическа част на реализация?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.