През последната седмица руските ракетни атаки се засилват дори в региони, които са далеч от фронтовата линия в Донбас. В същото време обаче страната на практика е във фалит по външния си дълг след невъзможността да плати вноска в долари заради санкциите. Това разказа главният редактор на Investor.bg Бойчо Попов в обзора си за седмицата в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
През уикенда Украйна съобщи за повишаване на ракетните удари, включително на места далеч от фронтовата линия. През последните седмици тези райони не бяха обект на атака, тъй като фокуса на руската армия беше в Донбас. Сраженията продължават в района на Лисичанск, като руските части са вече в покрайнините на града, а в самия град все още са разположени няколко хиляди украински войници. Според Украйна са отблъснати атаки на запад и обкръжението на града е предотвратено. В посока Бахмут има силно руско настъпление. Междувременно украинците отново са нанесли удар по нефтена платформа в Черно море, в близост до Крим, не става ясно дали става въпрос за същата платформа или друга.
Другата голяма новина е свързана с външния дълг на Русия. Тя изпадна във фалит по държавния си дълг в чуждестранна валута, което е кулминация на западните санкции, които прекъснаха пътищата за разплащане. Няколко месеца Русия намираше начин да ги заобиколи, но този път на 26 юни изтече гратисния период за вноската от 100 милиона долара. Две плащания са извършени по новата схема в рубли, но е малко вероятно тези плащания да бъдат признати от кредиторите. Това няма да има последствия за жителите на страната, но ще затрудни излизането на външни пазари за Русия, когато и да се случи то, тъй като репутацията на страната ще бъде засегната. Може да се стигне и до съдебни дела от страна на инвеститорите.
Финансовият министър на Русия Силуанов описа ситуацията като фарс. В отговор на блокирането от страна на западните банки министерството е прехвърлило 200 милиона долара в рубли в националния депозитар. По този начин инвеститорите могат да получат достъп до средствата си чрез конвертиране, но за тази цел трябва да отворят сметки в рубли и да се откажат от по-нататъшни претенции. Обикновено подобно изпадане в дефолт се обявява от кредитни агенции, но на тях им е забранено да работят с Русия и да й поставят оценки, отбелязва Попов.
В България също имаше доста разтърсващи политически събития през последната седмица. Гласува се първият успешен вот на недоверие в най-новата история на България. Премиерът Кирил Петков депозира оставката си днес, а президентът насрочи процедурите по консултации. По правило първият мандат ще бъде връчен на най-голямата парламентарна сила „Продължаваме промяната“.
В последните дни на това правителство беше гласувано и вдигането на ветото за начало на преговорния процес за приемането на Северна Македония и Албания в ЕС. Голямо мнозинство от 170 депутата гласуваха за вдигане на ветото. Това се случи в последния ден от заседанието на върха в Брюксел и в края на френското председателство на ЕС. За вдигане на ветото гласуваха 4 формация – ПП, Демократична България, ГЕРБ и ДПС, като от БСП се въздържаха.
Френското предложение включва 4 условия, които Северна Македония трябва да изпълни, за да започне преговорния процес. Първото е вписването на българите като етническо малцинство в конституцията на Северна Македония. Според второто България си запазва правото да не признава македонския език. Според третото условие Европейската комисия ще следи за изпълнението на договора за добросъседство от 2014г. Най-важното четвърто условие е да има връзка между преговорната рамка и двустранните протоколи между България и Северна Македония.
Дебатите бяха доста разгорещени. Христо Иванов окачестви френското предложение като златен шанс за България, но партиите, които бяха против, смятат че България ще изгуби монопола си по въпроса за Северна Македония.
Целия коментар може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.