В резултат на затягането на лихвената политика от страна на Фед се увеличава рискът от декапитализация на банката и може да се стигне до необходимост от финансова инжекция от страна на министерството на финансите. Това би поставило под риск независимостта на банката. Приходната част на Фед е сравнително фиксирана, докато разходната, с покачването на лихвите расте. Заради задлъжнялостта на Фед напълно възможен е сценария да се получи дупка от 50 млрд. загуба. Това коментира Петър Петров, наблюдател на ФЕД и ЕЦБ, в ефира на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.
"Фед разви рискови сценарии, при които ще се стигне до прояждане на капитала на Фед. След последния ръст на инфлацията, новите насоки на Фед и прогнозите как ще се развиват лихвените проценти, тези по-рискови сценарии вече изглеждат доста меки. Реално Фед ще претъпи много по-големи загуби. Ако се покачат лихвите до 3,5%, това значи, че централната банка ще трябва да плаща за лихви около 170 млрд. долара годишно. За 2022 година приходите от активите са 120 млрд. долара. Разбира се, Фед рефинансира падежиращи държавни ценни книжа и ипотеки с нови, по-високи лихвени проценти, тъй като кривата на доходността се повиши. Това ще повиши малко печалбите и ще намали малко чистата загуба, но реалните загуби ще бъдат много по-сериозни от разиграния рисков сценарий от Фед".
Гъвкавата антифрагментационна програма на ЕЦБ може да включва освен покупка и продажба на облигации, каза още събеседникът. "ЕЦБ също се намира в доста сложна ситуация".
По думите на Петров надеждите са, че ще има някакво намаляване на темповете на инфлацията, което би успокоило спреда, който се получава в държавните ценни книжа на различните държави. "Единият механизъм, който ЕЦБ вече обяви, е чрез рефинансиране. Те закупиха вече близо 2 трлн. облигации. Балансът ще остане на това ниво - няма да се увеличава, нито да намалява. Просто структурата се променя".
Като падежират немски облигации, с приходите ще закупуват италиански. Така ще увеличават търсенето и спредът реално ще намалява. Но тъй като тези рефинансирания не са чак в такъв голям обем, обясни анализаторът, има съмнения, че няма да се постигне желаният ефект за поддържане и контролиране на спредовете.
"Може, при нужда, да се налага и да продават облигации, примерно немски, за да купуват италиански или на други държави, при които се наблюдава тази фрагментация".
ЕЦБ ще бъде много по-активен играч на пазара, но "ще се изисква от самите държави да отговарят на определени условия по отношение на бюджетите си, за да се компенсира риска, защото самият баланс на ЕЦБ ще бъде по-застрашен с облигации на държави които имат по ниска кредитна оценка". Това ще трябва да бъде направено "в синхрон с Еврокомисията", допълни Петров.
В еврозоната има големи различия между държавите - държави с не толкова висока инфлация и такива с двуцифрена, близо 20%-на инфлация. Има държави, които имат много голям дълг и може да имат много по-голям проблем с плащането на лихви, отколкото със самата инфлация. Други зони имат нужда от затягане на лихвите, но при някои от тях самите лихви няма да играят толкова голяма роля за смъкване на инфлацията, защото до голяма степен тя е повече структурен проблем, дължащ се на самата икономика.
"Балансът на ЕЦБ ще се намалява от таргетираните операции директно с банковата система, защото тя е факторът в ЕС. Балансът на банката ще намалява главно от свиването на тези програми, които са приблизително 2,2 трлн. евро. Ако тези програми изтекат и не бъдат подновени, това ще намали баланса на ЕЦБ със същото количество, с което ще се свие балансът на Фед".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.