Русия поднови обстрела на столицата Киев през уикенда на фона на контраофанзива на украинската армия, която си е върнала контрола над част от Северодонецк в източната част на страната, където са съсредоточени бойните действия в последните седмици на изминалите 100 дни война. Москва твърди, че е атакувала доставки на чуждо въоръжение, складирани край столицата, но според Киев са били обстрелвани вагони за транспортиране на зърно за износ. Президентът Владимир Путин поднови заплахите си, ако Западът продължи да доставя ракети с голям обсег на Украйна, което според него само целяло удължаване на конфликта, а официален Киев осъди репликите на френския прездиент Еманюел Макрон, че било важно да не се унижава Москва, за да може да се намери бърз дипломатически изход от кризата. Това каза Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, в обзора си на събитията през седмицата в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
България също отново се замеси в конфликта, след като отказа да допусне самолета на руския външен министър Сергей Лавров на път към Сърбия. Посещението на Лавров бе отменено след подобни откази от Република Северна Македония и Черна гора.
Държавите от ЕС се споразумяха за частично петролно ембарго срещу Русия. Забраната за внос ще засегне две трети от руския износ на петрол за ЕС, но става дума само доставките по море. Транспортирането по суша ще остане възможно заради съпротивата на пълно ембарго от страна на унгарския министър-председател Виктор Орбан.
Страните износителки на петрол, обединени в OPEC+, се споразумяха за разширяване на производството. През юли и август ще се добиват още 648 000 барела на ден. Първоначално това увеличение беше планирано за септември. Въпреки частичното ембарго от страна на ЕС, Русия ще продължи да участва в заседанията на групата и в споразуменията за производство. Междувременно Саудитска Арабия е намекнала на западните съюзници, че е готова да увеличи добива на петрол, ако производството на Русия спадне значително под тежестта на наложените санкции. Досега Риад успя да устои на призивите на Белия дом да ускори увеличаването на производството, въпреки че цените на петрола се търгуват близо до 120 долара за барел - около най-високите нива от десетилетие насам, като се аргументираше, че енергийната криза може да се влоши значително тази година.
Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха зелена светлина за въвеждането на еврото в Хърватия. От 1 януари 2023 г. хърватската валута - куна - ще бъде заменена с единната европейска валута. Според ЕК Хърватия отговаря на всички необходими условия. Официалното решение трябва да бъде взето от Европейския съвет през първата половина на юли. Според ЕК обаче втората кандидатка за еврото България не отговаря на тези критерии. България се стреми да се присъедини към еврото през 2024 г.
Окончателните варианти на проектите за актуализация на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса бяха другата икономическа тема в България, освен еврото.
Очаква се през 2022 година реалният растеж на брутния вътрешен продукт да е 2,9 на сто. Средногодишната инфлация през годината се прогнозира да бъде 11,9 на сто.
Залагат се редица мерки - увеличение на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, на деца с увреждания от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно, въвеждане на нулева ставка на ДДС за хляба за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, въвеждане на намалена ставката на ДДС от 9 процента за доставките на природен газ и на централно отопление, увеличение на минималната пенсия от 1 юли от 370 на 467 лева, повишение на пенсиите от тази дата с 10 процента.
Какви събития се очакват през тази седмицата може да гледате във видеото и да следите на Investor.bg
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.