В края на месец април руското правителство издаде забрана за издаване и търговия с депозитарни разписки на руски емитенти и разпореди съществуващите депозитарни разписки да бъдат делистнати от чуждестранните борси. Въпреки че по-голямата част от тях така или иначе загубиха своята стойност след инвазията на Русия в Украйна, все още имаше възможност да се осъществяват сделки с тях чрез извънборсов пазар с резиденти на Русия. След делистването им обаче за институционалните инвеститори ще бъде изключително трудно да продадат тези активи. Това коментира Красимира Паунина, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Когато един инструмент бъде де-листнат той вече не е публичен. При институционалните инвеститори би било голям проблем ако имат експозиция, която надвишава определени ограничения за не публични емисии. Това би мотивирало продажбата на тези активи. Но след като тези активи са де-листнати ще има големи затруднения това да се случи. За жалост това не е добър ход за инвеститорите“, казва тя

Според нея действията на Русия са мотивирани от желанието да контрира санкциите и ограниченията, наложени от САЩ и ЕС. „Тези активи се държат в частност и от големи институционални европейски и американски инвеститори. Русия предприема една ответна мярка и по този начин увеличава възможността да експлоатира собствените си активи, които притежава“.

Русия е направила изключение за депозитарните разписки на 15 компании, но там се стига до нови казуси – как инвеститорите да получат инструментите си. За да може чуждестранния инвеститор да получи инструмент на руска компания акциите трябва да се прехвърлят на местни под-сметки на които да се съхраняват тези книжа от глобалните депозитари. Взаимните санкции между САЩ и Русия означават че и от едната и от другата страна има невъзможност за откриване на сметки и забрани за търговия, което прави ситуацията много трудна за инвеститорите, смята Паунина.

По отношение на вероятността за дефолт на Русия, Паунина отбелязва, че изискванията от руска страна плащанията за газ да се превалутират в рубли могат да свият резервите им от валута и да направят плащанията трудни, дори техническите пречки да бъдат премахнати. „Дълга трябва да се плаща в във валутата, в която е емитиран. В момента руската страна наистина е изложена на голям риск. Те имат много голям поток от валута заради продажбата на енергийни източници, но ако търсенето им намалее заради санкции или ембарго това ще усложни заплащането на дълговете им. Плащането в рубли допълнително усложнява ситуацията“, смята тя.

По нейни думи силното поскъпване на руската валута през последните месеци се дължи именно на изискванията за плащане в рубли. Според Паунина това е мотивирано от страх сред руските инвеститори, а „може би някои от тях имат изгода от такова движение и от повишено търсене на рублата от купувачи, които трябва да си плащат с нея за стоки и услуги от Русия“. Централната банка обаче е притеснена от сравнително рязкото поскъпване на валутата, което може да навреди на износа и да направи икономиката неконкуретноспособна. Сега те се опитват да стабилизират курса.

„Това изискване на Русия създаде повече търсене към рублата, което естествено повлия позитивно на курса, но нещата са много динамични. Някои контрагенти отказват да плащат в рубли и държат да плащат във валутата, указана по договор. От своя страна Русия прекратява доставките за тях. Ситуацията не е много приятна и за двете страни. Не очаквам това покачване на рублата да продължи през следващия месец ако няма значителна промяна и Русия не признаят плащанията във валути като евро или долари“, категорична е тя.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.