Кредитите като цяло растат - и банкови, и небанкови. Нерадостна тенденция при бързите кредити е да се теглят средства за дупки в бюджета на домакинствата, свързани с увеличение на битови сметки и донякъде намаляване на доходите. Тенденцията е лихвените проценти, особено при жилищните кредити в България да се покачват, но с много бавен темп, паралелно с действията на ЕЦБ. Това каза Мария Петкова, зам.-председател на Асоциацията на кредитните посредници в България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Тя коментира темата за кредитирането и за поведението на потребителите. 

За поредно тримесечие компаниите, които отпускат т.нар. бързи кредити отчитат ръст на кредитирането, показват данните от статистиката на БНБ. Преди това от началото на 2019 вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране отбелязваха ръст, но през първото тримесечие на миналата година имаше леко забавяне. Предварителните данни на БНБ показват, че в края на март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 3,906 млрд. лв. Те се увеличават с близо 25 % на годишна база или със 778 млн. лева. На тримесечна база ръстът е 5,5 на сто. Общото кредитиране за домакинствата също расте и достига до почти 30 млрд. лв. към края на март 2022 година, като обемът им се увеличава с 14,1% на годишна база, но броят им намалява с 1,1 на сто.  

Увеличението на тримесечна база се свързва логично с пораснала инфлация в двуцифрен размер и войната Украйна, съгласи се събеседничката, като допълни, че другите причини са свързани с рисковия профил на клиентите.

"Ако имаме влошаване на доходите и клиентът не отговаря на изискването на банка, той би трябвало тогава да се обръща към институции за бързи кредити, но по мои наблюдения не само хора, които не отговарят на изискванията на банките се обръщат към бързи институции. Това вероятно се дължи на впечатлението, че само те могат да отпуснат заем в кратък срок. Това не е така. Има и банки, които могат да реагират за два дни при потребителско кредитиране и доста бързо при жилищно".  

Относно ръста на бързите кредити, използвани от бизнеса, събеседничката каза че това отново би могло да се свърже с невъзможността тези бизнеси да отговорят на изискванията на банките. "Бързите кредити се отпускат по-либерално от гледна точка на изисквания към клиента за сметка на по-високата цена".

"Вероятно това са стартъпи, които не могат да докажат други доходи, не могат да покажат други съдлъжници, които банките биха изискали. От друга страна тук има недостиг на средства при бизнесите, които търсят вероятно оборотни средства и такива, които да покрият временен недостиг". 

В матуритетната структура преобладават заемите над 5 години. Относно предимствата и недостатъците при теглене на кредит от дружествата, специализирани в кредитиране, гостенката каза, че бързите кредити са т.нар. мостови кредити. Те временно финансират някакви потребности на бизнеса или на домакинствата. "Ако в краткосрочен план не отговаряме на изискванията на банката, нормално е да потърсим институция с бърз кредит, но само краткосрочно - няколко месеца до година. След това трябва да се обърнем отново към банка. Изключително скъпо е дългосрочното обслужване на кредити към небанкова институция".

Необслужваните бързи кредити са 288,6 млн. лв. и намаляват с 1,8% на годишна база, но се увеличават с 1,7% на тримесечна. Увеличението им от началото на годината се дължи на намаляването на доходите на потребителите, които предпочитат първо да обслужат битовите си сметки и да си осигурят стоки от първа необходимост, отколкото да погасят кредита си, но по-важният индекс е това, което виждаме на годишна база, подчерта Петкова. 

По думите на специалиста тенденцията за увеличение на просрочията, които се наблюдават при бързите кредити, ако продължи, може би ще се разпространи и в цялата банкова система. Не мисля, че това ще се случи, освен ако не се сбъднат сценариите за задълбочаване на криза и намаляване на доходи. 

"На този етап инфлацията със сигурност е от полза за хората и бизнесите, които вече са изтеглили кредити, защото при лихвените нива, които наблюджавме, а те продъжават да са исторически най-ниски в България, както при потребителското и жилищното кредитиране на физически лица, така и при фирмите. Ресурсът, който в момента можем да изтеглим от банката, със сигурност е по-нисък от този, който сами сме си изработили". 

Петкова заяви, че вече се усещат малко повече изисквания към крайните кредитополучатели, особено при жилищните кредити. Изискванията за самоучастие се увеличават, което е "нормално, защото логиката на банката е, че колкото по-голямо е самоучастието, толкова по-голяма е вероятността клиентът да обслужи кредита си".  

Тенденцията е лихвените проценти в България да се покачват, особено по жилищните кредити, но темповете ще са ниски и няма да е толкова осезаемо от потребителите. Това ще е свързано с увеличаването на лихвите от ЕЦБ, защото едно подобно самостоятелно действие от страна на българските банки не е вероятно. "Банките не биха предприели такава стъпка, защото имат много ресурс, който трябва да дават на кредит. Една банка живее от кредитния си портфейл. От една страна има хора, които погасяват стари кредити, а от друга страна, ако се завави кредитирането, това означава портфейлът да се стопи и да се намали печалбата". 

Какви рискове и възможности крият т.нар. "кредити до заплата" и за какво да внимаваме? Очаква ли се отдръпване от кредитирането, ако лихвите се покачат? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.