Рано е да се каже какъв вид светлина виждаме в края на тунела на 2023 година. Данните са силно променящи се и са в низходяща посока, както отчете и еврокомисар Паоло Джентилони. Това каза Делян Петришки, специален пратеник на Bloomberg TV Bulgaria в Брюксел, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. Петришки коментира пряко от Брюксел Пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. 

Войната в Украйна влияе върху икономическото състояние на европейските държави и влошава перспективите. Това става през суровините, през препятствията за световната търговия, през натиска върху финансовите пазари и влошаване на покупателната способност на потребителите и на компаниите да инвестират, каза Делян Петришки. 

В комбинация с галопиращата инфлация в рамките на ЕС това води до влошаване на финансовите условия и окачваме през юли да видим първото покачване на лихвите от страна на ЕЦБ, което е естествена промяна на позицията на банката. 

ЕК прибегна до най-рязкото намаляване на прогнозата за растеж на ЕС и предвижда исторически висока инфлация. Прогнозата за ръста на икономиката намалява до 2,7% за тази година и 2,3% за 2023 година, а инфлацията се очаква да бъде на ниво от 6,1% през тази година и 2,7% през следващата. 

Отчетоха се съществени разминавания в предсказанията, както за икономическите перспективи на страните членки на ЕС, така и за инфлационните тенденции при различните потребителски кошници. 

Лансира се идеята за единно фискално пространство, за да може икономическите мерки да бъдат насочени към изравняване на икономическите цикли, заяви Петришки. 

Паоло Джентилони, еврокомисар по икономическите въпроси, заяви, че той не е привърженик на темата за стагфлация, защото "има достатъчно натрупан ресурс и резерв, който да подкрепя положителната динамика на икономиките на Европейския съюз". 

"Положителната динамика може да се очаква по-скоро от вътрешното потребление, не толкова от външното търсене, защото и външната среда се влошава".

За тази година прогнозата за България е за 2,1% икономически растеж, като забавянето на перспективите се дължи на намаленото вътрешно търсене, проблемите в износа и очакваните намалени обеми на стокообмен. Очакванията за инфлацията са за 11,9% през тази година, а през 2023 г. да се успокои до 5%.

Прогнозите за ръста в потреблението са то да расте до средата на годината, след което да намалее. Безработицата се очаква да остане около 5-те процента - 5,4 - 5,3%, което е и добра и лоша новина. Работодателите са по-силната страна при договарянето на заплатите, което ще ограничи ръста на минималната заплата, като той ще остане под инфлационните темпове. Това, разбира се, ще се пренесе върху покупателната способност на населението.

Както за България, така и за общоевропейската прогноза е валидно очакването, че вътрешното търсене ще бъде подкрепяно от високите нива на спестяване, които ще бъдат пуснати в обръщение, но в по-дългосрочен план трябва да се мисли за мерки за подкрепа на покупателната сила на населението. Това е предизвикателство за следващите няколко години. 

Съвпадат ли прогнозите на ЕК с други такива? Какво предвиждат други финансови институции за българската икономика? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.