Проблеми с липсваща инфраструктура, политическата стабилност и сигурността в региона правят невъзможна идеята за увеличени количества природен газ за Европа от Африка до края на 2022 г. Европа трябва да положи огромни усилия за подобряване на енергийната ефективност и да диверсифицира източниците си на газ, след като всички клиенти подцениха рисковете за енергийната си сигурност в отношенията с Русия. Тези общи за страните-членки усилия трябва да се съчетаят с инвестиции в нисковъглеродна инфраструктура, борбата с климатичните промени и енергийния преход. Това коментира проф. Патрис Жофрон от университета "Париж-Дофин" в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"В краткосрочен план - за следващите две зими - не съм сигурен, че Африка ще играе значителна роля в решаването на еропейските проблеми, освен Египет и Алжир, откъдето вече получаваме количества газ. Ако искаме да развиваме някаква част от африканския капацитет в средносрочен план, трябва да сключим сделки директно със страните и да интегрираме инвестициите в геополитическо измерение като тръбопровода между Алжир и Нигерия. Там инвестицията може да е за 15 млрд. долара, но не можем да си позволим да я направим без значителни гаранции за сигурността."
Европа ще трябва да преразгледа геополитическата нестабилност в Африка, с която евентуално ще трябва да се справя в бъдеще, ако развива газови проекти там, смята Жофрон.
"Най-интересната страна определено е Нигерия, но там има проблеми със сигурността. Мозамбик също е важен пазар - тя бе страна с интересен потенциал за Европа, имаше инвестиция в сериозен проект, но заради проблеми със сигурността беше замразена."
В Африка все пак можем да намерим повече стабилност, отколкото в отношенията с Русия, добави Жофрон.
Турция може да играе специфична роля за подсигуряването на африкански източници на газ за Европа, но също така ще има влияние в процеса на прекъсване на зависимостта на континента от Русия и заради Източното Средиземноморие, където потенциално се намират много важни залежи, смята Жофрон.
Все още не е известно как ЕС възнамерява да преговаря с Африка - като единен блок по широка гама въпроси или страна по страна по отделни теми. Такава промяна на енергийните пазари ще бъде една нова парадигма и Европа може би все още не е готова за това, смята Жофрон.
"Не съм сигурен, че визията на която и да е част от Европа - като например на Германия или Италия, които са два от най-големите вносители - е еднаква. Нядявам се, че ще постигнем някакво споразумение, защото не всички страни могат самостоятелно да решат проблема със зависимостта си от руски газ."
Частните компании също трябва да имат своята роля в бъдещите енергийни отношения на Европа с Африка, като за това ще е нужна повече координация на европейско ниво между частни и публични заинтересовани страни, за да се подобри управлението на риска за проекти в региона, коментира Жофрон.
Обявената цел на ЕС да намали вноса на руски газ с две трети до края на 2022 г. е много трудно постижима, смята Жофрон, но е добре да се изчака официалното представяне на мерките в плана REPowerEU след няколко седмици. Планът има няколко стъпки - да се замени една трета от руския газ с внос основно от Норвегия, САЩ и Алжир; да се ускорят инвестициите в нисковъглеродно производство на енергия и енергийна ефективност.
"Трябва да се отнасяме по-осъзнато към потреблението на енергия, защото през следващата зима със сигурност няма да е възможно да заменим целия газ, който в момента внасяме от Русия."
Патрис Жофрон е професор по икономика в университета "Париж-Дофин" от 2002 г., където оглавява изследователския център по Икономика на енергетиката и изменението на климата. Жофрон изследва взаимовръзките между електричеството и телекомуникациите при прехода към нисковъглеродна енергия, със специален акцент върху развитието на интелигентни градове, интелигентни електрически мрежи и появата на нови организации и нови бизнес модели.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.