Процесът на глобализация има своите недостатъци. Той не се развива по най-благоприятните сценарии, но това не е причина да се откажем от пътя на задълбочаване на взаимосвързаността, защото всъщност това е път за постигане на по-висока ефективност на световната икономика. Тръгнем ли в обратна посока и блоково разделение, това ще доведе до повсеместно обедняване. Това каза Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, в отговор на въпрос на Делян Петришки, водещ на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria, по време на кръгла маса за ограничен брой медии и журналисти.
На пролетните срещи на Международната банка и на Международния валутен фонд, министрите и гуверньорите на централните банки са се обединили около посланието, че е необходимо сътрудничество, за да могат, особено страните с нововъзникващи пазари, развиващите се страни, да имат импулс за растеж и подобряване на условията на живот на тяхното население, каза Георгиева. "Нека погледнем назад - какво ни казва миналото от последните 30 години? Световната икономика се утрои. Нововъзникващите пазари, развиващите се икономики, се увеличиха четири и половина пъти. Това се превръща в намаляване на бедността - от 2 млрд. души на 450 милиона. 450 млн. са много, но има съществено намаляване на бедността. Появи се средна класа в тези страни с възможности те да влияят върху повече динамизъм в своите страни и на световната икономика. Това е, което не можем да си позволим да загубим".
По думите на Георгиева с избухването на войната в Европа е станало "особено ясно, а и преди това бе видимо", че икономиките на отделните страни търсят сигурност. Пандемията е показала множество зависимости.
"Диверсификацията на производството, съкращаването на транспортния път, намирането на алтернативи за доставки. Това сега се осъзнава като стратегически приоритет. Икономиката на бъдещето ще има по-малка директна ефективност, но по-висока сигурност за функционирането на националните икономики, а тази по-висока сигурност се превръща в по-висока устойчивост на световната икономика".
Когато търсим пътя напред, дотолкова доколкото тази диверсификация е в рамките на нашата взаимообвързаност, тя ще даде повече, отколкото ще отнеме, категорична бе управляващата директорка на Международния валутен фонд. "Рискът е от създаването на изолирани блокове от страни със собствени системи на разплащане, търговски връзки, резерви. И този риск се осъзнава".
Международният валутен фонд и останалите международни институции, които си партнират ще работят по изготвянето на анализ на въздействието на различни политики в бъдещето - какви ще са отраженията им върху функционирането на световната икономика и нейната ефективност, поискан на пролетните срещи от Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ.
"Информирани решения, а не решения, които се взимат от емоцията на момента. Това е, от което ние се нуждаем".
Ако направим списък на проблемите, които нито една страна не може да реши сама - проблемът за климатичните изменения, за предпазването от бъдещи пандемии, осигуряването на по-висока ефективност на инвестициите, които се правят, технологиите, дигиталната икономика и особено развитието на дигиталните пари - всичко това изисква светът да работи в режим на международно сътрудничество, а не да го захвърли, подчерта Георгиева. Въпросът за или против блоковото разделение на света, за или против глобализацията и неговият отговор, който ще дадем през следващите месеци и години "ще определи бъдещето на света - дали ще бъдем по-богати заедно или по-бедни всеки един от нас сам за себе си".
"Ние знаем, че глобализацията не беше перфектна и не е. Тя не доведе до това всички икономики да се качат нагоре. Видяхме как икономическите ползи от глобализацията не се разпределяха и не се разпределят справедливо. Тези проблеми стоят и сега и ние трябва да ги решаваме. Светът ще бъде различен. Той няма да се върне назад. Въпросът е как да върви напред, така че да сме по-силни заедно".
Пролетните срещи на Международната банка и на Международния валутен фонд преминаха в критичен момент за нашия свят, каза още Георгиева по време на свое официално изказване пред ограничен кръг български журналисти. По думите ѝ икономическото възстановяване на света след пандемията е усложнено и се забавя на фона на войната в Украйна. Очакванията на МВФ са за свиване с 40% на икономиката в Украйна. Инвазията изпрати Русия в "дълбока рецесия".Последиците за света минават през три канала - ценови скок (суровини като нефт, газ, храни и метали), бежанска вълна, нарушаване на финансови и търговски канали за сътрудничество и покачване на неизвестността за бизнеса.
Четири са големите теми, които са на дневен ред и очакват своето решение, подчерта политикът, като посочи, че първата касае ускоряването на растежа, втората - инфлацията, третата - паричната политика, която предвижда покачване на лихвите и влошаване на перспективата за държавите с висока задлъжнялост. "Не на последно място е опасността от фрагментация на световната икономика. Нашата основа за по-добър живот от последните няколко десетилетия е по-интегрираната икономика, която позволява всички да печелят".
България показва устойчивост при поредици от сътресения, подчерта Кристалина Георгиева. "Благодарение на политиките за подкрепа през 2021 година икономиката се възстанови, въпреки продължаващата пандемия и продължителната политическа несигурност в страната. Те натежаха върху инвестициите, но въпреки това имаме сравнително добър резултат по отношение на растеж - 4,2%. Както в останалия свят, така и от България ние виждаме опасност от забавяне. Прогнозата на МВФ за растеж за тази година е 3%".
"Инфлацията в България, както в останалия свят, се ускори и вече влезе в двуцифрени показатели. Това също значи, че когато паричната политика в еврозоната тръгне към затягане, това затягане ще се усети и в домакинствата и бизнеса и в нашата страна".
Повече за конкретните мерки и помощ, която е предоставена и която се планира за Украйна и останалите засегнати от кризи икономики вижте във видеото с целия коментар.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.