Отношенията между България и Китай не са във възходяща фаза най-вече поради институционалната безпомощност, която съществува от българска страна. На национално ниво страната ни няма ясно разписани и структурирани отношения с Китай, но Китай определено има интерес и е с по-активна роля в България. Това каза Владимир Шопов, автор, изследовател и консултант, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

България дълго време не беше обект на кой знае какъв интерес от страна на Китай, а страната ни няма формулирана политика спрямо държавата и тази тема не присъства в политическия дебат. Китай се опита да създаде отношения на най-високо междудържавно ниво в сектори като енергетика и инфраструктура, но не успя. Една от причините е членството ни в ЕС, но и защото в България в тези два сектора има силни местни структурирани интереси, включително и на трети държави като Русия. Това отложи навлизането на Китай в страната ни и я принуди да адаптира стратегията си. След като видяха, че не могат на високо централно ниво да пробият с основните интереси и проекти, които имаха, китайските представители започнаха да общуват все повече с местните власти, да прокарват различни проекти, свързани с т.нар. умни градове, активизиране на културна и езикова дипломация. Малко хора си дават сметка, че Китай е доста активен в редица обществени поръчки в общините. Печели доста търгове.

„Китайските фирми, след като видяха, че трудно могат да бъдат водещи в определени сектори и проекти, приеха да бъдат второстепенни партньори и все повече работят в бизнес коалиции”.

Проблем за българските местни власти е, че те са изключително неподготвени да могат ползотворно, ефективно и устойчиво да работят с такъв голям и сложен партньор. Тази асиметрия в някои случай китайците използват в своя полза. Има сериозни примери за изтичане на българска интелектуална собственост в китайска посока, например в областта на селскостопанските технологии. На места има подписани договори, които са изключително некомпетентно сглобени, изцяло в китайска полза, като например се приема китайска юрисдикция при разрешаване на спорове.

„Имаме много домашна работа, която да бъде свършена, за да може българския интерес да бъда защитен в тези отношения”.

Българската политика спрямо Китай е поредица от ситуативни реакции на различни дискусии и дебати, които се случват в рамките на Европейския съюз. Ако се навлезе малко в дълбочина, ще се види, че като цяло българските институции и политически елит имат доста положително отношение към Китай. По ключови теми на наши партньори и съюзници, свързани с Китай, България просто отказва да предприеме каквото и да било. Например по отношение на въведения механизъм  на европейско ниво за мониторинг на чуждестранни инвестиции и придобиването на стратегически активи от страна на Китай в Европа, България, както още две държави още нищо не са предприели в тази област.

Механизмът, който едва сега беше отменен за т.нар. „златни паспорти”, традиционно се използва от китайците. Освен това България подписа меморандум във връзка с инициативата на САЩ „Чиста мрежа”, но не предприема почти нищо, за да го изпълни.

България от една страна няма ясно формулирана  политика, а по-скоро реагираме леко хаотично на дискусии, дебати, инициативи, които се случват в Европейския съюз, но много често в крайна сметка предпочитаме да заемем доста подкрепяща позиция по отношение на Китай.

Какви още са изводите в проучването на Владимир Шопов „Да разцъфтят хиляди контакти: Как Китай се съревновава за влияние в България" може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.