Националният план за възстановяване и устойчивост ще минава през Министерството на финансите - тоест имаме една централизация, която може да се окаже препъникамък. Другото, което е притеснително, е краткият период за реализация. Ние реално до 2026 г. трябва да сме инвестирали тези средства. Тук става дума за големи проекти, които поставят предизвикателства пред капацитета на всяка една структура. Това заяви Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика (ИИП), в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.
По думите на Георгиев Планът поставя “въпрос колко ние имаме капацитет като държава да оползотворим толкова много средства за толкова кратък период... Още повече, че става въпрос за сфери, в които ние досега не сме инвестирали”.
Той отбеляза, че планът е замислен като помощ за следкризисно възстановяване, а големите инвестиции от него са предвидени за изпълнение след средата на периода - 2024 г.
“Реално имаме план, който няма да осигури бързо възстановяване, а той ще осигури ударно възстановяване в края на периода, който ще съвпадне от своя страна с края на Многогодишната финансова рамка в 2027 г... Тогава ще имаме много средства, които трябва да се разходват в много кратко време”.
Георгиев коментира промените в Плана за възстановяване на България от октомври 2020 г. до сега, като отбеляза, че “в изработването на този план има вплетени приоритетите на две редовни правителства и няколко служебни такива”.
“Трудно е да кажем дали тази версия е изцяло добра, или изцяло лоша. На равнище проекти и на равнище стълбове виждаме много по-голям фокус и ресурси за зеления преход за сметка на останалите - цифров преход, “Свързана България” и “Справедлива България”. От друга страна, спечелихме малко време, за да заострим плана по теми и приоритети, които са важни за България. Дали това сме го направили, или не е много широк въпрос за дискусия”.
Експертът изтъкна, че в Плана има нещо различно от традиционните оперативни програми - има обвързване на реформи с инвестиции.
“Нещата вървят паралелно и не могат да се разглеждат отделно. Тоест - ако една инвестиция се случи успешно, но реформите в този сектор не се случват, то тогава е много възможно Европейската комисия да не одобри следващи траншове, които касаят реализацията на тези проекти. Този механизъм е нещо много важно”.
Според Георгиев предизвикателство за всички планове на страните членки на Европейския съюз е, че допусканията за ефектите от тях са правени на база очаквания преди войната в Украйна.
“Това е голям риск, защото всички планове, включително и нашият, са правени при прогнози, които касаеха следкризисното възстановяване от пандемията. Въобще тук не говорим за следкризисно възстановяване от война в Европа”, каза още той.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.