До по-нисък интерес и искана по-висока доходност на третия за годината аукцион на ДЦК, който се проведе в понеделник, се стигна "защото Министерство на финансите не си говори с пазара". Това каза Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Министерството на финансите не одобри поръчките в аукциона за продажба на 10,5-годишни Държавни ценни книжа в обем 500 млн. лв., след като участниците на пазара подадоха поръчки за едва 452,5 млн. лв. при средна цена от 91,41 лв. на 100 лв. номинал. 

"Министерството не си говори с десетте първични долари, не си говори с пенсионните фондове и със застрахователните компании, които са преките купувачи на тези ценни книжа. Това е много стара лоша практика. МФ не си говори с пазара и не се отчитат обективни фактори, като нарастване на доходностите по бенчмарковите емисии на Германия. Те вече са положителни, дори и на двугодишните емисии. Допреди три месеца това беше нещо невероятно".

Сега пазарът се променя, защото поради високата инфлация основното очакване е повишаване на лихвите. Това неминуемо води до очакване за повишаване на доходността на дълга, защото цената на облигациите ще спада, обясни Караиванов. "Недобре разчетеният момент за пускане на 10,5-годишна емисия в тези обеми изигра лоша шега на Министерството на финансите". 

Когато се очаква повишаване на лихвите, трябва да се пускат къси емисии с падеж от 1, 2 или 3 години, добави гостът. "Имаме абсурдната ситуация, при която имаме страшно много ликвидност, и в банките, и в пенсионните фондове, и в застрахователните компании, но те самите не могат да си позволят да купят дългосрочни емисии. Това, което биха купили са краткосрочни ценни книжа - шест месеца, девет месеца, една година". 

"Следващият аукцион, който е заложен за 3,5-годишна емисия, вероятно да бъде изпълнен, но цената ще бъде доста по-висока. Може би над 1% или 1,2%, защото и на външните пазари, поради войната и цялата икономическа обстановка в ЕС, хоризонтът на инвеститорите е 6, 12, пряко сили 24 месеца. В такава една обстановка дълга емисия (преди говорехме за 7-10-15-годишни емисии) е от пет години нагоре". 

Относно очакванията за последиците от войната върху българската икономика събеседникът каза, че до момента "имаме доста негативни последици". По думите му се формират негативни очаквания за развитие, което е "фактор, който може да доведе до забавяне на самата икономика в бъдеще и реализиране на част от тези опасения". "Имаме и положителен ефект - всички бежанци, дошли от Украйна и остават в България, биха могли да започнат да работят и са един допълнителен ресурс за страната. Но за сега все още негативните очаквания са по-големи от позитивните". Повишаването на цените не е нов феномен, но има потенциал много да се развие.

Икономистите правим разлика между инфлация и повишаване на производствените цени. Инфлацията е повишение на потребителските цени, но това е процес, подчерта икономистът. "Нямаме едно шоково покачване, а процес - всяка седмица, всеки месец се повишават ценовите равнища. Точно това се наблюдава. Българската икономика е много изложена на външни фактори - както на доставките, така и на ценовите равнища", защото е "малка и силно отворена".  

"На макроикономическо ниво пазарите на Русия и Украйна не са големи пазари. Българската икономика отдавна е ориентирана на Запад. Основните ни партньори са в ЕС, но за специфични индустрии, отделни компании, тези пазари са много големи. Например фармацефтичната индустрия и някои други. Но в крайна сметка няма да има много голям проблем по отношение на износа ни. По-големи притеснения има за вноса, защото България няма големи енергийни ресурси".

В енергийния ни баланс 50% от енергийните ресурси внасяме, а основен доставчик за нас е Руската федерация - природен газ, а също и ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и други ресурси. Трябва да търсим някакви алтернативи или да сме изложени на по-големи рискове, както по отношение на количеството, така и на цената. 

Предварителните прогнози за ръст на БВП, заложени в бюджета, се основаваха на това че ще има много силна инвестиционна част, като се залагаше на това, че инвестициите ще бъдат осигурени от държавата, каза събеседникът. "Сега, предвид войната, общата несигурност и инфлацията, има прогнози за ограничаване и на кредитирането. Бизнесите няма да могат да получават финансиране, и като количество, и като ниска цена. Резултатът ще бъде, че те ще ограничат инвестициите си и всичко това ще занижи възможността да има икономически растеж, т.е. повишаване на БВП, на  произведеното в страната в реално изражение".

Кои са двете "много странни неща" в тази прогноза на Министерството на финансите? Кои са факторите, които ще повлияят на измерителите на инфлация в България, предвид промяната на профила на потребление? Реалистични ли са прогнозите за намаляване на инфлацията и "успокояване", след като в исторически план, "когато започне един по-мащабен процес - инфлация, рецесия, икономическа криза - винаги е продължавал поне две години"?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.