Реалното приложение на международните санкционни режими зависи от разкриването на прокситата - на поставените лица и на схемите, които са използвани за заобикалянето им. Това заяви адв. д-р Елина Кърпачева, основател на Европейски комплайънс център (European Compliance Center), в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.

Кърпачева коментира темата по повод стартирането на многостранната работна група относно руските елити, пълномощници и олигарси (Russian Elites, Proxies, and Oligarchs (REPO) multilateral task force (REPO). Тя се състои от представители на министерства на финансите, правосъдието или вътрешните работи на САЩ, Австралия, Канада, Германия, Франция, Италия, Япония, Обединеното кралство и представител на Европейската комисия.

“Говорим отново за стар проблем, който съществува в практиката по превенция на финансовите престъпления - как да разберем кой е действителният собственик на съответните активи... Проблемът е наличен в борбата с изпирането на пари, проблемът е наличен и при спазването на санкционните режими”.

Според нея регулаторите на местно ниво биха могли да дадат съответните насоки на бизнеса, също мултинационални инициативи биха могли да спомогнат.

“Целите на REPO са осигуряване на координирано изпълнение на финансовите санкции, свързани с Руската федерация, и предоставяне на помощ на други държави, свързани с откриването и замразяването на активи”.

Освен споделянето на навременна финансова аналитична информация, групата има за цел да санкционира бизнеси и представители на регулирани професии като адвокати, одитори, нотариуси, които по някакъв начин улесняват и способстват за заобикалянето на международните санкционни режими, стана ясно още от разговора.

“Може да се очаква повишаване на ефективността на разследванията на заобикаляне на международните санкционни режими на ниво Европейски съюз, а и на международно ниво, обмен на информация и повишаване на ефективността на режимите”.

По думите на госта обаче предизвикателство, с което тази група не може да се справи, са разликите в законодателствата и правните традиции в държавите членки.

“Като цяло наличието на работна група е положително, защото ще е налице координиране на действия и обмен на информация и финансово-аналитични данни”.

По отношение на съгласуването на списъка между страните експортът обясни, че “не трябва да се забравя, че санкциите винаги са свързани с политиката или международните икономически отношения”.

“САЩ, въпреки че имат най-силният правоприложителен режим, санкционират по-малко известни руски олигарси, отколкото ЕС или Обединеното кралство, което е един много интересен феномен”.

Кърпачева коментира и какво трябва да направи България в новата среда на санкционни международни отношение.

“Трябва да се приеме закон, който да регулира сферата на санкционните режими в България, и да се приеме закон, който защитава лицата, предоставящи сигнали за нарушение”.

На ниво дружества гостът смята, че е необходима правилна оценка на рисковете; привеждане на вътрешната система за контрол и съответствие с най-добрите практики; внимателна, надлежна проверка и опит да се стигне до действителния собственик на лицата, с които се прави бизнес.

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.