В дългосрочен план ще се върви към намаляване на обема на използвания газ, увеличаване на дела на възобновяемата енергия, на зеления водород, въпреки че за момента тази енергия е много скъпа, освен това трябва и да се увеличат източниците на водород в целия свят. В момента вариантите са да увеличим вноса на втечнен природен газ от САЩ. Това каза Мелани Кендърдайн, директор на Инициатива за енергийни алтернативи, бивш директор по енергийна политика и системен анализ към Министерство на енергетиката на САЩ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. Днес в София се проведе дискусия за енергетиката и климата на фона на променената среда за сигурност в резултат на войната в Украйна, организирана от Фондация Конрад Аденауер и Центъра за изследване на демокрацията. Мелани Кендърдайн стои зад актуализираната концепция за енергийна сигурност след 2014 година.
"Десетте стъпки в Плана от 10 точки за намаляване на зависимостта на ЕС от руския природен газа на Международната агенция по енергетика, по които аз също съм работила, са много реалистични, те включват намаляване на зависимостта от руски газ. За щастие САЩ тази година ще се превърнат в най-големия износител на втечнен природен газ в света. Между 2018 и 2010 година вносът на втечнен природен газ към Европа от САЩ се е увеличил с почти 500%. Вносът се увеличава и тези обеми ща се увеличават и в бъдеще и САЩ имат капацитетът да ги увеличат допълнително. Фокусът веднага пада върху намаляване на зависимостта от руски природен газ",
Нещо, върху което трябва да продължим да работим, са основните ни съюзници в Азия, които също разчитат на американския втечнен природен газ, така че конкуренцията увеличава цените, каза Кендърдайн. "Нашите азиатски партньори се тревожат от конкуренцията и се опасяват от достъпността и наличността на тези доставки. Всички ние трябва да осъзнаваме този факт по отношение на енергийната сигурност и веригите за доставки".
През 2014 година, когато разработих принципите за енергийна сигурност след нахлуването на Русия в Крим енергийната сигурност беше фокусирана почти изцяло върху петрола. Сега виждаме, че трябва да разширим това определение, подчерта събеседничката. "Принципите включват диверсификация на пътищата и трасетата на доставка от много различни източници на природен газ, което е много важно днес. Те включват и климатичните промени като част от енергийната сигурност".
"Време е за ревизия на принципите енергийна сигурност, приети през 2014 година и да работим на ниво Г-7, както и до някаква степен с Г-20. Проблемът е, че Русия е член на Г-20, но трябва да използваме всички възможни форуми, за да увеличим фокуса върху енергийната сигурност с акцент върху газа и петрола. Разговор трябва да се води и със страните от ОПЕК за увеличаване на добива на петрол", добави Кендърдайн. "За съжаление Русия също е част от ОПЕК, но трябва да се увеличи производството на петрол".
"Моите опасения са, че настоящата ситуация ще сближи допълнително Китай и Русия, след като Русия търси износни пазари за своя петрол и газ ако не ги продава на САЩ и Европа. Азия е очевидният избор".
От 2014 година насам ситуацията еволюира и киберсигурността като фактор, който не бе включен до сега, трябва да се включи. Важността на киберсигурността стана очевидна, след като през 2015 година Русия извади от строя три големи съоръжения в Украйна, добави гостенката.
"Другият принцип, който трябва да включим сега касае снабдителната верига за метали и други елементи, които са ни нужни за чистата енергия. Редките минерали са много важни, например за ветрогенераторите. САЩ разчита на 100% на внос на редки минерали и 80% от тях внасяме от Китай. Другите държави, които са наши партньори и съюзници, имат подобни на нас проблеми. Всички зависим от тези материали за прехода ни към чиста енергия, така че в известна степен ще се конкурираме за тях... Ние започнахме да разглеждаме веригите на доставки на тези суровини - как да ги разработим и как да развием алтернативни източници за тяхната доставка".
Има държави с големи залежи на редки метали, които се считат за критични за съвременната икономика, а тези залежи не се разработват по екологични причини, отбеляза събеседничката. "Трябва да се увеличи добивът им в нашите страни. България също има залежи, но обемите на добив значително са спаднали през последните години, както и в САЩ".
Мелани Кендърдайн отбеляза, че както има екологични сертификати за строителството, така трябва да бъдат въведени и сертификати в минната индустрия, които да се подновяват и да има процес на ресертификация заради спецификата на минното дело, но това ще позволи залежите на редки метали да бъдат разработвани и да се диверсифицира доставката им и да се намали зависимостта от държави като Китай и Русия.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.