Невидимите води на планетата също за застрашени от промените в климата
проф. Нина Николова, ръководител на катедра Климатология, хидрология и геоморфология към СУ Св. Климент Охридски; Симеон Матев, климатолог; Симеон Тодоров, Програма "География" към катедра Климатология, хидрология и геоморфология; Анна-Мария Георгиева, програма "Изменение на климата и управление на водите" към катедра Климатология, хидрология и геоморфология
16:02 | 24 март 2022
Обновен: 17:44 | 24 март 2022
Автор:
Даниел Николов
Опазването и употребата на подземните води бяха основна тема на серията от събития, организирани от български учени за Световния ден на водата (22 март). Подземните води са източник на около 97% от всички пресни води на планетата и макар донякъде предпазени те също са застрашени от промените в климата. Това разказа Роселина Петкова за рубриката „Made in green” в предаването „В развитие” с водеща Вероника Денизова.
"Изменението на климата - чрез промяната на температурата на въздуха и валежите - оказва влияние върху всички компоненти на водния кръговрат. Това определя каква вода ще достигне земната повърхност чрез изпарение, колко от тази вода ще инфилтрира в почвата или ще се складира в сняг или ледена покривка, колко ще оттече в повърхностните води", каза проф. Нина Николова, ръководител на катедра Климатология, хидрология и геоморфология към СУ "Св. Климент Охридски".
Николова предупреди, че климатичните промени водят до все повече екстремни природни явления, които са и неравномерно географско разпределени. Влиянието на промените е по-бавно върху подземните води отколкото при повърхностните, но все пак е значително. В бъдеще могат да се очакват негативни ефекти като суши и наводнения свързани с подземните води, както и повишаване на солеността при навлизане на солени води в крайбрежните водни хоризонти заради повишаването на нивата на океаните.
Приема се, че карстовите и водите, които са по-близо до повърхността, са по-уязвими на климaтични промени, отколкото по-дълбоките източници.
На събитията за Деня на водата са участвали и студенти, които са представили свои научни изследвания - като например за състоянието на качеството на подземните води в страната и развитието на карстовите източници в Западните Родопи.
България се радва на изключително богатство на геотермални извори, но правилната им употреба ще изисква продължителни проучвания, каза Петкова.
Според климатолога Симеон Матев България използва само 30% от целия потенциал, който има като геотермални извори. По-голямата част се използват за отопление на сгради или оранжерии, като почти не се употребява за производство на електроенергия.
Повече за значението на подземните води и как могат да бъдат устойчиво използвани може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.