Качеството на живот в българските градове в последните години се подобрява благодарение на европейските фондове. В този процес обаче все още прозират сериозни дефицити, които са основно по отношение на приоритизиране на важните неща. Така например отдавна говорим за устойчивостта на транспортните системи, но в София не се дава приоритет на градския транспорт, пешеходното движение, придвижването с велосипед и затова броят на автомобилите нараства драматично. Всекидневно сме свидетели на задръствания и ефектите от тях, които се изразяват в повишени нива на замърсяване на въздуха и влошени качества на средата от гледна точка на шум. Това каза Нурхан Реджеб, урбанист и съосновател на студио place.make, в интервю на Роселина Петкова за рубриката „Made in green” в предаването „В развитие”.
Устойчивото развитие на българските градове е свързано с подобряване на публичните услуги, в това число на градския транспорт, със създаване на условия за пешеходци и велосипедисти, както и адаптиране към климатичните промени и създаване на подходящи ландшафти.
Успяхме да подобрим състоянието на нашите домове, но не можем да кажем същото за градската среда. Средата, в която живеем, не е особено атрактивна и по много показатели се отдалечава от добрите европейски примери, смята гостът.
Добър европейски пример е Виена, която години наред оглавява класациите за най-привлекателен град за живеене. Виена като мащаб и големина е сравнително близо до София и един от най-добрите примери как се създава атрактивна градска среда. Друг такъв пример е Копенхаген – един град, в който около 30-40% от жителите ходят на работа с велосипед.
Относно застрояването в градовете събеседникът посочи, че плановете за застрояването не биха били пречка за устойчивото им развитие, ако са мислени в цялост. Освен това е необходимо да бъдат заложени механизми, по които сградите да имат минимален отпечатък върху развитието на градската среда.
„Застрояването и устойчивото развитие на градовете могат да вървят ръка за ръка”.
Най-важното нещо по отношение на съвременния град е ресурсът, с който разполагаме – енергийни ресурси, както и човешкият ресурс. Световните финансови центрове са там, където има човешки капитал.
„Ние сме изправени пред голямото предизвикателство да намерим човешки капитал”.
Другите предизвикателства пред съвременните градове са свързани с екстремностите в климата. Въпросът е как да планираме ландшафта и системите от градската среда, така че да имаме възможно най-малко загуби, каза Реджеб.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.