fallback

Китай ще играе по ръба на бръснача, за да не предизвиква Западния свят 

Мариана Трифонова, ст. анализатор в "Институт за икономическа политика" , във "В развитие", 10.03.2022

15:30 | 10 март 2022
Обновен: 13:15 | 14 март 2022
Автор: Галина Маринова

Китай ще се опита да направи всичко възможно да не се влошат сериозно отношенията със Западния свят, поне до тогава, докато съществува огромна несигурност. За Китай никога не е изгодно световната икономика да бъде поставена на колене, когато страната иска да се възстановява. Когато има доста сложна вътрешнополитическа и вътрешноикономическа адженда. Едва ли ще търси лесна конфронтация със Запада и ще се опитва да играе по ръба на бръснача, за да не прекрачи границата на търпението на Западния свят.  Това каза Мариана Трифонова, ст. анализатор в "Институт за икономическа политика" (ИИП), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. 

Изказването, че сътрудничеството между Русия и Китай "няма граници" след срещата на двамата държавни лидери в началото на февруари в Пекин поставя въпроса дали Китай е бил информиран за руските намерения за инвазия в Украйна, каза Трифонова. "Няма начин да не е била споделена такава информация, но разбира се детайлността на споделянето на плановете остава под въпрос". 

"Китай се въздържа от категорична позиция на първо място, защото дългосрочно върви по една външнополитическа линия, която демонстрира страната като мирна, поне на този етап. Китай винаги се опитва да представи себе си в контраст със Съединените щати, като мирна сила, която се придържа към способите на дипломацията. На второ място Китай нямаше как да подкерпи Русия пряко в този конфликт, защото би влязъл в директно противоречие с многократно споделяната теза, която отстоява за суверенитет и териториална цялост на всяка една държава. Това е изключително важно за Китай, предвид ситуацията в Тайван". 

На този етап Русия осъзнава, че Китай е може би тяхната най-добра възможност за преодоляване (поне частично) на последствията от санкциите, които бяха наложени от Западния свят. Бяхме свидетели на подписването на множество допълнителни споразумения, изграждането на нови проекти, особено в енергийната сфера, каза гостенката. "Можем да очакваме с хода на войната, без значение какъв е нейният развой, със засилването на тежките последици от санкциите, да се засилва и зависимостта от Китай. Това не е нещо нежелано от китайската страна и тя може да се възползва от това - да превърне тежката ситуация в своя възможност". 

"Китай и Русия са безспорно ревизионистично настроени и като две големи, силни, автократични страни търсят ревизия на съществуващия световен ред. И двете имат сложни и обтегнати отношения със САЩ, с Европа и особено след 2014 година си подадат ръка, за да инициират една собствена версия на нов световен ред и да се противопоставят на Западния свят". 

2014 сякаш бе демаркационната линия, защото преди тази година по-скоро можехме да говорим за един "брак по сметка", от който двете страни не бяха много доволни, обясни Трифонова. "Тоест, по естествен път те са и известни конкуренти като регионални сили. Имат много дълга граница помежду си, по която знаем, че през годините е имало и териториални конфликти. Макар че до голяма степен те бяха разрешени през последните години, то и до ден днешен има известни притеснения при споделянето, например, на военна технология между двете страни. Въпреки засиленото сътрудничество в тази сфера".  

Относно вероятността Китай да изиграе ролята на медиатор в конфликта между Русия и Украйна гостенката каза, че са били дадени заявки от китайската страна, че тя може да изиграе определена роля. "На този етап не мисля, че това е възможно и че би довело до действително прекратяване на огъня и намиране на решение, което би удовлетворило всички страни".

"Макар Китай да остана на пръв поглед неутрален, въздържа се от позиция при гласуването в Съвета за сигурност на ООН, той негласно подкрепя руските действия, включително и с икономическото сътрудничество, което предоставя на Русия. Едва ли би било приемливо за останалия свят да е медиатор, макар, разбира се, всички да се надяват, че Китай може да окаже определен натиск за прекратяване на войната". 

Може би по-подходяща е Турция, която виждаме, че вече приюти една среща на външните министри на Украйна и Русия. Тя също е регионална сила и близо до Черноморския регион, която има достатъчно и еднакво сложни отношения, както с Русия, така и със САЩ, и с ЕС, макар да е член на НАТО. 

По повод изборите в Южна Корея Мариана Трифонова каза, че това са били "най-оспорваните и може би исторически избори в демократичната история" на държавата. През последните години сякаш се бе наложила тенденцията всяка от двете партии - консервативната и либералната - да има по десет години, за да приложи своята визия за развитието на страната, докато сега рязко, след само един мандат на либералите, отново се връщаме към консерваторите.  

Какво може да спечели Китай от конфликта между Русия и Западния свят? Може ли китайският юан да разшири своето влияние? Може ли Китай да засили амбициите си към Тайван точно в този момент? Въпрос на време ли е да видим по-силните китайски действия в тази посока? Ще се стигне ли до военна развръзка точно в този момент или Китай ще се въздържи? Изгодно ли е за Китай да се правят паралели между случващото се в Украйна и това, което потенциално може да се случи в Тайван? Целта за икономически растеж на Китай достижима ли е? Какво да очакваме от новото ръководство на Южна Корея?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

fallback
fallback