Ситуацията в момента е по-различна от ситуацията през 2014 година, когато беше анексиран Крим, защото сега е свързана с военно въздействие, с военна инвазия. Затова най-строгият пакет от санкции трябва да бъде наложен. Това е част от въздигането на новата архитектура на международните търговски отношения. Това заяви д-р Елина Кърпачева, председател на Европейски комплайънс център, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.
Всяко предприятие, дори и да не е свързано с финансовия сектор, трябва да направи преоценка на кои пазари оперира, с кои дружества е в договорни връзки и да следи санкционния режим от регулаторна гледна точка, така че да вземе мерките, за да запази своя бизнес.
Учените от доста време говорят за промяна в световната организация. Според мен това е промяна, която трябва да приемем и да нагодим нашите процеси и действия. Това е част от появата на нова архитектура на международните търговски отношения. Налице е една промяна в световната архитектура, посочи събеседникът.
Разликата с 2014г. е, че тогава имаше възможност от изключения, имаше възможност да се търгува с Русия, имаше изключения по отношение на енергийния сектор, по отношение на клоновете на големите руски банки, които се намираха и оперираха в Европа.
„Предполагам, че тези изключения няма да ги има сега. Затова икономическият ефект от санкциите както за руската държава, така и за Европейския съюз, ще бъде много сериозен. Нямаме вече възможност за изключения”.
Ще има комбинация от санкции - секторни санкции, индивидуални санкции, ще бъда засегнат енергийният сектор, търговията с газ. Ще има много по-масирани финансови санкции по отношение на руските банки и руския бизнес като цяло. Говори се, че като последен ход Русия да бъде изключена от системата SWIFT, което означава, че ще бъда прекъсната изцяло възможността за финансови транзакции с руската държава.
Санкциите ще бъдат много масирани, но тук има един голям проблем. Проблемът е в това дали ще бъдат спазвани тези санкционни режими и дали няма да бъдат намерени пролуки от бизнеси и дружества, които ще се опитат да заобикалят тези санкционни режими.
Американският санкционен режим е най-силният, има най-силната „захапка” в световен мащаб, налаган е от Офиса за контрол на чуждестранните активи, който е специална агенция с доста разузнавателни функции.
Европейският съюз има Европейската комисия, която трябва да следи за налагането на европейския санкционен режим, но истинското приложение е оставено в ръцете на държавите членки и на съдебния контрол в държавите членки, т.е. нещата са доста фрагментирани. Санкциите трябва да бъдат следени не само на държавно ниво, но и на микро ниво, на ниво отделно дружество, отделен бизнес.
Още след ситуацията през 2014 година с Крим много от големите финансови институции в Европа направиха преоценка. По-големите банки – австрийските, френските, италианските, които имаха големи кредитни експозиции спрямо руските банки и руския бизнес направиха преоценка и се опитаха да излязат от тези експозиции и да ограничат риска. Това трябва да бъда направено и на локално ниво във всяка държава по отношение на местните банки, на местните финансови институции. Понеже санкционният режим ще бъде всеобхватен, той ще засегне и много други сектори – ще засегне и енергийния сектор, ще засегне сектора на земеделската продукция.
Отговорът на Китай е доста важен за това дали ще насърчи Русия да продължи с действията си. Китайският представител в ООН се изказа доста неутрално и предстои да видим какво ще се случи.
„В момента санкциите са единственият възможен мирен отговор, който може да бъде направен. Русия каза, че е подготвена за санкциите и не може да се прогнозира какво ще се случи”.
Целият разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.