Пазарите като цяло следват най-новите насоки на централните банки, в които се подчертава нарастващата роля на борбата с инфлацията като двигател за прогнозите в политиките от тук нататък. Инвеститорите продават рискови активи заради опасения, че с пресъхването на подкрепата от централните банки, сегашните оценки на акциите и корпоративните облигации са неустойчиви. При Федералния резерв, Английската централна банка и Европейската централна банка, преоценката на пазарите за повишаването на лихвите може би изпреварва събитията особено като се има предвид, че тези централни банки говорят за относително по-премерен процес на затягане. Инфлацията, основно задвижвана от енергийните ресурси, ще достигне връх през второто тримесечие във всички икономики и ще започне да се нормализира през следващите тримесечия. Това коментира Валентин Маринов, управляващ директор и ръководител на отдел "Валутни анализи на Г-10" в Credit Agricolе, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Рискът от стагфлация пред Великобритания не е пренебрежим, предвид задълбочаването на кризата около ръста на разходите за издръжката на живота, дължаща се основно на енергийната криза и Брекзит. Всичко това би могло да означава, че централната банка би могла да бъде далеч не толкова агресивна, колкото пазарите очакват, и това би могло да тласне реалните лихви в страната и доходността надолу и така да навреди на лирата. Американската икономика би могла да устои на затягането на Фед, но скорошното агресивно изравняване на кривата на доходността по американските облигации е ясен знак, че инвеститорите се притесняват за отрицателните последици върху растежа от предстоящите повишения на лихвите и затягането на улесненията. ЕЦБ вероятно ще нормализира политиката си много постепенно и премерено и това ще помогне на икономиката в еврозоната да се възстанови в следващите тримесечия."

Валутните пазари останаха забележително спокойни и овладени, особено предвид агресивните ходове, които видяхме по отношение на лихвите. Според Маринов това може да се дължи на силно синхронизирания цикъл на затягане, в който редица централни банки насочват политиката си в една и съща посока.

"Заради цялата ястребова реторика на Фед, например, лихвеното предимство на долара спрямо останалите валути на агресивните централни банки почти не се е променило. До колкото глобалният цикъл на затягане ще се запази синхронизиран, има шанс лихвените спредове да останат почти непроменени за повечето от тези валути и това ще държи хода им ограничен."

В дългосрочна перспектива, разминаването в политиките на агресивните централни банки като Фед, централните банки на Англия, Канада, Нова Зеландия, Австралия и Норвегия, и предпазливите централни банки като японската и швейцарската, може да подхрани търсенето на валутна кери търговия и да изстреля високодоходните валути като долар, британска лира, канадски долар, и норвежката крона нагоре спрямо финансиращите валути като йената и швейцарския франк, каза Маринов.

Скорошната промяна в прогнозата на ЕЦБ оправдава по-конструктивна дългосрочна прогноза за еврото, подкрепено от намаляващия недостатък в лихвено отношение, щом ЕЦБ повиши лихвите по депозитите.

"Доколкото това е във възможностите на ЕЦБ, те ще ограничат също и разширяването на периферните спредове, а това ще допринесе еврото да стане интересна инвестиционна валута, особено за капиталовите инвеститори или инвеститорите търсещи високо качествени облигации с висока доходност." 

Дялът на еврото в резервите на централната банка се срина след като ЕЦБ оряза лихвите под нула. Евентуалното завръщане в еврозоната на политика по лихвите, която не е негативна, би могла да привлече нови купувачи на евро от общността на централните банки. 

"Продължавам да смятам, че курса евро/долар се завръща към 1.2000 и отвъд в средносрочен до дългосрочен план."

Пиковете на пандемията преминават в САЩ и Европа, така че правителствата ще разчитат основно на ваксинационните кампании, вместо на ограничителните икономически мерки, смята Маринов. 

САЩ продължава да прилагат агресивни фискални стимули, които подкрепят прогнозата за страната, но подхранват и притесненията за икономическо прегряване. Във Великобритания и еврозоната, от друга страна, енергийната криза и галопиращите геополитически рискове усилват стагфлационните насрещни ветрове спрямо растежа, особено напоследък.

"Основното сходство по отношение на инфлационната прогноза за САЩ, Великобритания и еврозоната е фактът, че тя продължава да се задвижва от развитието на цените на енергията. Заради това считаме, че инфлацията ще достигне връх през второто тримесечие във всички икономики и ще започне да се нормализира през следващите тримесечия."

Според Маринов икономиките и на САЩ, и на Великобритания работят с пълен капацитет в момента, което подклажда риска от вторични последици в икономиката и по-трайно повишение на инфлацията. Еврозоната все още оперира при негативна разлика в производството, която се очаква да бъде заличена едва през второто шестмесечие. В резултат на това, рисковете за повишаване на прогнозната инфлация изглеждат по-слабо отчетливи.

"На този етап, Фед и в по-малка степен англиийската централна банка явно искат да преминат отвъд политиката на нормализация и да навлязат в зоната на паричното затягане. За разлика от тях, ЕЦБ подготвя пазарите единствено за политики на нормализация."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.