Дългосрочното влияние на кризата около Украйна може да се търси в няколко насоки. Първата и най - съществена от глобална гледна точка е ускореният преход от една полицентрична международна система към една двублокова международна система. Този процес стартира преди три-четири години, а кризата  дава допълнителна динамика на този преход. Двата блока са западните държави от една страна и ревизионистични автокрации от друга. Това коментира Владимир Шопов, автор, изследовател и консултант, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

В последните години има сериозен дебат по отношение на европейския суверенитет и стратегическата автономност на Европа. Кризата в Украйна и на фона на възникващата двублокова система ни изпращат на място, където възможният европейски суверенитет би могъл да бъде единствено част от широкия Запад. Тоест, ако е имало държави и политици, които отпреди тази криза продължаваха да си мислят, че е възможно да се поддържа едно междинно положение, то оттук нататък това ще бъде все по-трудно.

И третата посока, която е важна за югоизточна и източна Европа, е свързана с това, че с последната съвместна декларация на президента Путин и на президента Си Дзинпин ставаме свидетели на един пакт за блокиране на евроатлантическата интеграция на тези държави в двата региона, които не са част институционално от западния свят.

"Визирам най-вече официалната позиция на Москва и на Пекин срещу по-нататъшното разширяване на НАТО."

Русия започва да променя своите намерения по отношение на начина, по които се позиционира в своята периферия. Дотук тя се задоволяваше основно с по-ограничено позициониране, разчитане на някои подкрепяни от нея местни играчи. Следващият етап е по-скоро свързан с твърдо стъпване и уплътняване чисто позиционно и териториално на Русия и по всяка вероятност и създаването на нови международни субекти, като евентуални федеративни структури, които включват и Беларус, по всяка вероятност и бъдещите отцепнически републики в Украйна. Идеята е нейното позициониране да бъда много по-устойчиво и да бъде изнесено максимално близо до границата с НАТО. Путин и Русия в момента се опитват да очертаят контурите на евентуалните бъдещи залози, ако този процес на изплъзване на перифериите от руска гледна точка продължи.

„Не мисля, че има кой знае какво място за реално ефективна дипломация”.

В целия този интензивен диалог достатъчно ясно бяха очертани няколко области, където може да се води продуктивен разговор, например по отношение на контрола върху въоръжаването. Има за какво да се говори, но залозите, особено от руска страна, са на съвсем друго ниво.

„Конкретно в сегашната ситуация не мисля, че има път за дипломация”.

През последното десетилетие Русия изпада във все по-трудна ситуация от няколко гледни точки. Тя постоянно губи позиции по линията на всички свои периферии. Грузия, Украйна желаят да се присъединят към НАТО и ЕС.

Русия има проблеми и по отношение на това, че  през последните десетилетия не е в състояние да генерира някакъв алтернативен икономически модел. Този ресурсно-олигархичен характер и структура на нейната икономика прави партньорството и сътрудничеството с нея изключително трудно.

Русия сега добавя и нов по-дългосрочен стратегически проблем, защото в задълбочаващия се конфликт със Запада тя е принудена да отиде твърде далеч в партньорството си с Китай.

Китай е изключително предпазлив по отношение на руската анексия на Крим.

От китайска гледна точка кризата в Украйна е много интересна, защото те следят в изключително голям детайл  да видят начина и политическата логика и степента на сила на съюзниците в тяхната реакция спрямо случващото се , което би било индикатор за евентуалната американска и западна реакция при евентуален опит за превземане на Тайван.

Още по темата за зараждащия се нов световен ред може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.