Волатилността при валутите, която наблюдаваме през последните няколко седмици е свързана с политическия риск и отношенията между Русия и САЩ. За щастие към момента може би преминаваме към един по-конструктивен диалог и това повлия в по-положителна посока на пазарите като цяло. Това е причината да се наблюдава леко отдръпване от т.нар. валути убежища, към които повечето инвеститори се бяха насочили през последните седмици, а именно американския долар, швейцарския франк и йената. Това каза Красимира Паунина, изп. директор на Селект Асет Мениджмънт, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Ако напрежението утихне това няма да се отрази силно негативно на представянето на тези "убежища", въпреки че когато има по-големи политически рискове инвеститорите се насочват към валути, в които се вярва, че в по-дългосрочен аспект ще успеят да запазят стойността на инвестицията, каза Паунина.
"Дори и с намаляването на този политически риск, имаме добри перспективи пред тези страни от макроикономическа гледна точка. По-скоро до средата на годината можем да очакваме допълнително засилване, както на долара, така и на швейцарския франк във връзка със стойността им спрямо еврото, защото напрежението е Европа остава, а тук на континента имаме и допълнителни проблеми, свързани с политиката която ще предприеме ЕЦБ, която върви към затягане".
Засега пазарните участници "не оставят чак такъв висок акцент" върху възможността наистина да се стигне до някакви военни действия, а по-поскоро до дипломатически ходове, коментира събеседничката. "Но това тепърва ще бъде оценено от пазарните участници. Не трябва да забравяме и че сравнително високата инфлация, която се наблюдава в момента, наистина тласка повече пазарни участници към активи, с които те да могат да неутрализират нейния негативен ефект".
"В случая продължава да бъде предпочитан класът акции, като очакванията са за по-висока доходност от развиващите се пазари, отколкото в развитите пазари и ако трябва да сравним щатския пазар със Западна Европа можем да очакваме по-добро представяне в Европа, отколкото в САЩ през следващите месеци".
Докато Фед изглеждат доста по-решителни по отношение на повишаване на лихвите, то при ЕЦБ все още нещата още се планират и по-скоро можем да видим едно покачване на лихвите и то в последното тримесечие на 2022 година, като много повече се набляга на програмите за обратно изкупуване на активи и какво ще се случи от март нататък, като очакванията са за по-плавно, по-постепенно затягане на политиката, каза още Красимира Паунина. "Но в момента е нормално да наблюдаваме по-предпазливо заявяване на планове от ЕЦБ от гледна точка на назрелия въоръжен конфликт, който неминуемо би се отразил на всички страни на континента. Тези заплахи няма как да бъдат пренебрегнати. Да се предприемат строги стъпки за затягане на парична политика от ЕЦБ по-скоро може да е грешно и за това наблюдаваме политика на изчакване".
"По отношение на валутните пазари може да видим, че поне едно увеличение на Фед на лихвените проценти вече е отразено в представянето долар-евро. Даже по-скоро лобирам към продължаващо поскъпване на долара и може да видим до края на годината 1.10 стойност евро-долар на пазарите".
Относно представянето на рублата и силната й волатилност Паунина каза, че там "се наблюдават силни скокове, когато има изявление, свързано с политическото напрежение около Украйна". Рисковете се свързват с евентуално изолиране на руската икономика от останалите пазари ако се стигне до санкции.
Затягането на политиката на Руската централна банка, която в края на миналата седмица поднесе трето увеличение на лихвите в рамките на година и обяви, че е възможно още едно увеличение в някое от следващите заседания, е "нормална стъпка", добави гостенката, като целта е запазване стойността на руската валута и овладяване на изключително високата инфлация.
Инфлацията в Русия, която е на шестгодишен връх, е трудна за овладяване, защото освен рисковете, свързани с ценовия скок, влияе и факторът, че "заплатите в страната нарастват с не толкова висок темп", а това води до свиване на потреблението. "Това по-скоро се отразява негативно и стопира въздействието на политиката на централната банка. За това към момента не успяват да постигнат целите, които са си поставили, но вървят към тях".
Предизвикателствата пред централната банка на Украйна са подобни на тези на колегите им в Русия, "защото през януари тя отново увеличи основния си лихвен процент и се планира допълнително увеличение през март".
"При липса на военни действия вероятно текущите стойности на местната украинска валута ще се запазят. Тя отбеляза спад, като достигна до най-ниските си нива от 10 години насам - 28 украински гривни се равняват на 1 долар. Вероятно тази стойност ще се запази още минимум 3 до 6 месеца. Тази несигурност сред инвеститорите няма как просто да изчезне, защото няма ясен отговор какво и как ще се случи". "По-скоро тяхната банкова система започва да се готви за поемане на по-негативни действия от страна на пазарите и по-негативен сценарий за местната валута".
Относно ситуацията в Турция, гостенката каза, че позитивни новини за инфлацията в южната ни съседка можем да очакваме "по-скоро след изборите през 2023 година", но "до тогава ще наблюдаваме още стремително поевтиняване на турската лира спрямо щатската валута. Понижаването на рейтинга на страната до "джънк" не се очаква да повлияе на пазарите, защото това "вече е отразено" от пазарните участници.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.