Колкото повече се увеличава лихвения диференциал и колкото повече ЕЦБ изостава от Фед, толкова повече европейската валута ще поевтинява. Това каза Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.
Тук има две неща, които са много важни, обясни Търпанов. "При по-евтина валута започва да се внася повече инфлация и при тази ситуация това би било още по-инфлационно. Евтиното евро със сигурност ще донесе и за по-добър икономически растеж, но за съжаление едва ли ще се хареса на ЕЦБ и особено на германците, защото ще има проинфлационни ефекти. Тук се стига до дилемата - колкото по-бързо се опитва да настига Фед, толкова по-голям става рискът за периферията и за силно задлъжнелите страни".
"Преди да започне пресконференцията на Лагард посланието беше различно, че ЕЦБ ще продължава да наблюдава инфлационните процеси и растержа, през март месец ще има ревизия на нейните икономически прогнози и че ЕЦБ винаги държи на последователност - първо приключване на програмата за покупка на активи и след това вдигане на лихви, както и постепенност. Тоест, лихвите се вдигат с относително еднакъв темп, за да няма турболенции и волатилността на пазара".
При самата пресконференция обаче президентът на ЕЦБ показа доста колебливост и може би пазарите точно това очакваха, добави гостът. "Основното, за което пазарите се хванаха, е, че тя не каза ние възнамеряваме да вдигнем лихвите, тя само отрече, че няма да се случи и каза че ще изчака прогнозите през март".
"Имаше момент на свръхреакция, винаги има едно разтягане на нещата, но при положение, че Лагард открехна вратата, че лихвите могат да бъдат повишени дори и много по-рано от очакваното е съвсем нормално да има един рипрайсинг на фондовия пазар. Двегодишните лихви много се вдигнаха, защото те веднага отразяват вдигането на лихвата много. Съответно започна и рипрайсинг в по-дългия край".
Това, което забелязваме в последната седмица е комбинация от преосмислянето на лихвения или на кредитния риск. Кредитният риск се разтвори в следствие на тази паника, страх и свръхреакция. Вероятно и на самата ЕЦБ й се иска кредитните спредове да се запазят, но това за съжаление няма как да се случи, тъй като има изключително уязвими страни, които са много зависими от ниските лихви на ЕЦБ. Винаги, в такива периоди на несигурност, кредитните спредове, особено на по-високорисковите инструменти нарастват, поясни гостът.
Фед, при който след 2008 - 2009 година балансът бе стигнал 4-5 трилиона долара, сега е близо до 9 трилиона. При ЕЦБ ситуацията е подобна. Дългът в САЩ е нараснал над два пъти, като картината в ЕС не е по-различна. Темата за фискално затягане е неизбежна. Проблемите със свръхзадлъжнялостта и това, че имаме период на вдигащи се лихви, поставя централните банки и правителсвата пред огромен проблем и дилема, чието решене се корени единствено в това, че не може вечно да продължава това поемане на големи дългове, категоричен бе експертът.
"Страните трябва да започнат да се стремят към балансирани бюджети, а дори и към излишъци, а това неминуемо означава и затягане на коланите, за да не се отрази в кредитната оценка на суверена и платежоспособността. Фискалната интеграция винаги е била на масата и тя е неизбежна, но тук проблемът е в голямата дивергенция между топ страните и страните на дъното, където, за съжаление сме ние".
По въпроса за излизането на България на външните дългови пазари гостът каза, че прозорецът, в който да може да го направи при сравнително добри условия не се е затворил, защото е "един от т.нар. редки емитенти". "Ние рядко излизаме и емитираме. Не сме като други страни, които ежегодно емитират. Знаем и за добрите си фискални параметри. Да, разбира се, фискалната позиция леко се влоши като дефицит, но като съотношение дълг - БВП стоим изключително добре. Ние сме желан емитент и пазарите с удоволствие биха поели, независимо от тази ситуация, наш дълг".
Българският дълг се е изместил соколо половин процент, което е от една страна заради увеличение на бенчмарковите лихви, а от друга страна заради леко разширяване на спреда, както е в целия регион. Движим се паралелно с регионалните тенденции, заяви Търпанов.
Относно вида емисии, с които може да излезем на пазарите гостът каза, че докато предходните години е имало вариант да се емитират свръхдълги книжа, като че този прозорец "наистина се позатваря". "Интересът намалява. Би следвало да се ориентираме в рейнджа 5 и 15 години и най-вероятно там ще успеем да направим доста успешно предлагане".
"През следващите години отново се очертават дефицити, планиране на нов дълг и т.н. Максимално диверсифицирана крива би увеличил интереса към нашия дълг още повече. Както редовните им клиенти пускат в цялата матуритетна крива - една, две, три, пет, седем, десет, дванайсет, ние бихме посрещнали интереса на всякакъв тип инвеститори. Това означава по-активно управление. Когато емитираш повече дълг, когато ставаш активен емитент, нормално е и по активно да управляваш тези процеси. Когато България нямаше интерес да емитира, поддържаше се балансиран бюджет, рефинансирахме дългове, тогава нямаше нужда от по-активно управление, но нуждата от това започва да се вижда".
Какво означава желането на ЕЦБ за контрол на спредовете? Самото изчакване до падежите ли е единствения техен вариант? Ще бъдат ли на загуба банките ако се направи баланс?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.