Инвестицията в един устойчив дом се изплаща до 7 години

Бъдещето на сградите е в енергийната ефективност и прилагането на високи технологии. В същото време изграждането на енергийно ефективна сграда е и най-голямото предизвикателство. Това каза арх. Иван Иванов, управител на "Дидпроект", в интервю на Роселина Петкова за рубриката "Made in green" на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria. "Оскъпяването при изграждането на устойчива сграда в сравнение с традиционното строителство е между 7 и 10%, като вложението се възвръща само от отопление и разход на енергия в рамките на 5 до 7 години". 

"В България има изградени устойчиви сгради, но повечето, които се рекламират като такива, го използват по-скоро като маркетингов трик. Вече съществуват различни сертификати за устойчиво строителство. В развитите държави има въведени такива стандарти - САЩ, Великобритания, Германия. Това са стандарти, които проследяват целия цикъл на строителството - от проектирането до разрушаването. В България вече има чуждестранни компании, които държат сградите им да бъдат сертифицирани по един от тези стандарти". 

Когато се проектират сградите по стандарта Passive House, целта е да се сведат до минимум бъдещи ремонти. При обикновените сгради често се появява влага в конструкцията, падат мазилки, а ремонтът е много скъп. Докато ако се проектират като се избягват термомостове, причиняващи влага и преразход на енергия, се свежда до минимум тази поддръжка, обясни архитектът.

"Важно при устойчивата архитектура е да се използват местни матерали, а не да се внасят например от Китай, защото при разрушаването те ще останат в България и на практика това е внос на отпадъци. Транспортът също има своето влияние". 

Българските потребители все още не знаят кое е най-важното при изграждането на един устойчив дом и вината за това до голяма степен е в ръцете на бранша, сподели гостът. "Ние, колегите, не разясняваме много добре, но има хора, които са доста добре запознати. Все пак устойчивата архитектура е доста широко понятие и включва много етапи. Една сграда не свършва с построяването й - жизненият цикъл включва намиране на имот, проектиране, строителство, разрушаване".

40% от изразходваната енергия се извършва от сградите, сочи проучване на ЕК. Реновирането на съществуващите сгради е също толкова важно, колкото и строителството на нови съгласно правилата на устойчивата архитектура. "Само изолацията не е достатъчна. Трябва да се направят тестове, да се види дали сградата е изпълнена качествено, трябва да се следят сградите по време на техния жизнен цикъл какви промени настъпват и, ако има някакви проблеми, да се отстраняват", каза арх. Иванов. 

"Бъдещето на сградите е в търсене на все по-добра енергийна ефективност, в подбора на материали, в смарт домовете, но дори и в обзавеждането. Например в батериите на мивките вече може да се поставя озонатор, който да унищожава бактериите във водата. Навлизат постепенно нови технологии, които трябва да се използват".

На въпроса доколко градовете на България са изградени устойчиво, Иванов каза, че има поставена основа за устойчиви градове. "Примерно София е доста зелен град, въпреки постоянните проблеми. Хубаво е да запазим това, защото има градове, които нямат никаква зеленина. В бъдеще трябва да се мисли по-усилено за използването на по-малко автомобили, за споделени автомобили и т.н".

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате  тук.